Да пътуваш на стоп, за да тренираш - това прави едно 17-годишно момче вече цяла година. Въпреки несигурния транспорт, досега нито веднъж не е закъснял за тренировка.
Виктор Дафинкичов може да бъде видян на пътя между Берковица и Монтана поне два пъти в седмицата. Това е единственият му вариант за придвижване, ако иска да тренира.
А той иска. Спортният му хъс е толкова силен, че увлича и други ентусиасти, като 14-годишния Атанас. Треньорът им по жиу жицу знае как пътуват, но всеки път се изненадва от точността им.
„Не закъсняват никога, независимо какво е времето. Дали е дъждовно, дали е сняг, дали е студ - не закъсняват. Идват на стоп от 30 километра, не знам. Някак успяват”, казва треньорът Николай Цоков.
За година тренировки Виктор се е научил да спазва най-важните правила в бойните спортове: уважение, търпение и воля. „Няма какво да ме откаже от спорта. Щом съм почнал – докрай”, категоричен е младежът.
