Проблемът със собствеността на медиите в България остава. Няма натиск за обявяване на собствеността и въпреки законите проблемът остава открит. Това заяви пред БГНЕС изпълнителният директор на фондация "Медийна демокрация" доц. Орлин Спасов.
По думите му въпросът се обсъжда много време в страната и са направени стъпки за разрешаването му. „По отношение на печатните издания има изискване по Закона за задължителното депозиране на печатни и други издания собствениците на печатни медии веднъж годишно да обявяват своята собственост. Законът за радио и телевизия задължава електронните медии, които са в режим на лицензиране, също да обявяват своята собственост. Но независимо, че има стъпки в тази посока, проблемът е, че законът за момента не се спазва достатъчно добре, особено по отношение на печатните издания, и това се дължи отчасти и на доста символичните глоби, които се налагат при неизпълнение на изискването за обявяване на собствеността” беше позицията на Спасов.
Защото няма санкции
Голяма част от българските медии, дори повече от една трета от печатните издания, все още не са обявили собствеността си, обяви той и посочи като основен проблем липсата на санкции при неизпълнение на закона.
"Напоследък има много дебати в Европа, те започват и в България, свързани с възможността медиите да притежават офшорна собственост. Струва ми се, че това също е много сериозен проблем. Впрочем, в някои европейски страни има забрани медийната собственост да бъде офшорна. Струва ми се, че нещо подобно би могло да залегне и при бъдещото разработване на медийното законодателство в България, така че да се предприемат конкретни стъпки по отношение на това собствеността да бъде направена по-прозрачна”, изрази като предложение изпълнителният директор на фондацията.
По думите му обаче България все още в от страните, в които проблемът остава не докрай решен и все още има значителен брой медии, за които не знаем какъв е характерът на собствеността. „Тук не става въпрос само за конкретното лице или компания, която е собственик на дадено издание или медия, а също така до голяма степен става дума и за произхода на тези средства - какви са те, как съответният собственик е получил тези средства. Това също е много важен въпрос, когато става дума за медии, тъй като медиите не са обикновени бизнес институции”, посочи Спасов.
Не само журналистика, но и печалба
Той уточни, че много от медиите и не само частните трябва да произвеждат и печалба, но това не е единствената функция на медиите. В контекста на демокрацията трябва да играят и много важна роля в публичността, а именно да критикуват различни лоши практики, свързани с упражняването на властта и по този начин да водят до подобряване на общата политическа атмосфера, на демокрацията и да служат на обществото, допринасяйки за подобряването на политическите практики", посочи медийният експерт.
Спасов не се съгласи с тезата, че медиите са загубили авторитета си. "Много често може да се чуе, че младото поколение не гледа телевизия, не слуша радио и не чете вестници и в това наистина има нещо вярно. Голяма част от младите хора се прехвърлят в интернет, където се информират по-успешно, но в крайна сметка в интернет те потребяват до голяма степен съдържание, което идва от традиционните медии, но по някакъв начин е поднесено под друга форма, например под формата на видеоклипове във Vbox 7 или в Ю Тюб, но това съдържание отново е медийно съдържание”, коментира той. Експертът цитира актуални данни, според които няма голям срив в доверието към традиционните медии, а телевизията продължава да се радва на голямо доверие. Според данните 62% от българите имат доверие в телевизията и то е с 20% по-високо от средното доверие към телевизията в рамките на ЕС като цяло. Така че българинът остава преди всичко телевизионен зрител, когато става дума за медийно потребление и има много голямо доверие в телевизията.
Доверието не спада, качва се нуждата от обективност
Вместо за спад на доверието в българските медии аз по-скоро бих говорил за нарастващо желание на българската публика медиите да са по-независими, да отразяват по-обективно събитията в страната и наистина да изпълняват функциите си на четвърта власт, която е независима от останалите три власти и която е обърната с лице към своята аудитория и допринася да се извърши критика на упражняването на властта, когато става дума за негативни практики, за да може България да се утвърди като демократична страна в европейското семейство", коментира Спасов.
Попитан дали медиите у нас действително ефективно упражняват функциите си на четвърта власт директорът на фондацията припомни силните критики в последните години на различни авторитетни международни организации като Репортери без граници, Фрийдъм Хаус, ОССЕ към българската медийна среда. "Централната теза беше, че българските медии са абдикирали до голяма степен от ролята си на четвърта власт. Но струва ми се, че България вече достигна най-ниската точка и отсега нататък ще започнем вече като страна да възвръщаме позициите си”.
Според него натискът върху българските медии вече няма да бъде толкова изявен и груб, както беше в последните три-четири години, а след протестите и през февруари-март и след сегашните се вижда как медийната среда постепенно започва да се еманципира, да става малко по-обективна, да уважава малко повече гласа на гражданското общество.
„Това са позитивни сигнали. За съжаление обаче наблюдаваме напоследък нови опити да се влияе върху медиите, да бъдат наставлявани. Особено тревожно е, когато това става по отношение на БНТ и БНР, на обществените медии, които трябва да бъдат еталон за четвърта власт. Те бяха такива в последните няколко години, те единствени функционираха наистина като четвърта власт и бяха независими от политически влияния, докато натискът върху медиите до голяма степен се упражняваше през частния сектор. Сега най-важният момент е обществените телевизия и радио отново да бъдат предпазени от всеки опит за политическа намеса в работата им", коментира още Спасов.
