Извънредното заседание на Народното събрание, на което трябваше да бъде обсъден внесеният негативен вот към кабинета „Борисов”, отиде далеч от предвидената първоначално посока. Дневният ред се състоеше само от една точка, която отпадна след предложение на Искра Фидосова.

Прецедентът, с който се сблъскаха депутатите, дойде след като „Атака” изостави партньорите си по недоверие от БСП и оттегли подписите си от исканата сметка по проекта АЕЦ „Белене” и енергийната политика на правителството.

Така или иначе уговорената среща на депутатите в пленарна зала не бе напълно загубена. Народният представител Любен Корнезов от левицата използва възможността да върне куража в редиците на социалистите. "Нашето дело за "Белене" е право дело. Ако не днес, утре ще победим, другари!", заяви той от трибуната, вдъхвайки увереност сред колегите си по политически убеждения.

Осемте заявления на депутатите от „Атака”, с които оттеглят подписите си, бяха изчетени пред всички присъстващи от председателя на НС Цецка Цачева. Освен, че породи съмнения в приложен натиск от страна на управляващите (коментар на Сергей Станишев след решението, взето от националистите – бел. ред.), тяхната абдикация стана повод и за правен спор.

Корнезов обяви, че оттеглянето им е юридически ирелевантно: „Това е един конституционен проблем. Тези, които ще бъдат след нас, ще се позовават на това, което ние решим(...) Недопустимо е осем народни представители да лишат 232 депутати с вота си, с гласа си, да кажат имат ли доверие към кабинета на премиера Бойко Борисов”. Той попита защо в мотивите за решението си депутатите от „Атака” не са посочили на кой правен текст се позовават и си отговори сам: „Няма такъв текст”.

Снимка: БГНЕС
Снимка: БГНЕС

В разговора на юридическо ниво се включи и шефката на правната комисия Искра Фидосова, като посочи, че съществува възможност за оттегляне на подписи, преди да е започнала процедура по разглеждане на решението. Тя приложи и пример - дело в Конституционния съд от 1994 г., когато има искане от депутати до съда. Според нея случаите били сходни и депутатите имали правото да променят решението си.

На извънредното заседание присъства и премиерът Бойко Борисов, който остана в залата след неговото прекратяване в очакване на словесен дуел по темата АЕЦ „Белене”. Призивът да бъде разнищен въпросът отправи самият той още в началото, но не предизвика особен интерес – на местата си останаха само депутатите от ГЕРБ.

Снимка: БГНЕС
Снимка: БГНЕС

„Видяхте празния парламент. След предложението ми да останат всички парламентарни групи и да проведем дебат за АЕЦ „Белене”, видяхте, че остана само един депутат от ДПС и депутатите от ГЕРБ”, коментира премиерът. Той каза още, че цената на проекта минимум е 10 милиарда 350 милиона евро, според икономическия анализ на HSBC. При най-добрите условия пък цената на електроенергията би била 75 евро на мегават часа.

Борисов коментира и проваления вот на недоверие: „Ние не можем да приемем, че с 40 подписа може да предизвикаш вот на недоверие. Самият г-н Корнезов в неговата знаменита реч, завършила с руски призиви за борба - може би е объркал парламента с Дума-та, каза, че те знаят, че вотът няма да мине”.