Правителството на ГЕРБ е с ниско ниво на неодобрение в края на третата година от управлението си в сравнение с предишните кабинети. Неговият ръководител Бойко Борисов пък след този период може да се похвали с повече положителни оценки, отколкото отрицателни – по мнение на българските граждани. Като цяло обществото подкрепя настоящия състав на Народното събрание повече от тези в предишните три правителства. Такива са основните изводи от сравнителен анализ на Националния център за изучаване на общественото мнение по повод трите години управление на ГЕРБ.

ГЕРБ - по-малкото зло?

Правителството на ГЕРБ получава в началото на мандата си 51% одобрение и 20% неодобрение. През юли 2012 г. една трета от пълнолетните българи са „за” водената от кабинета „Борисов” политика, а 56 на сто – против и желаят промяна.

Според сравнителни данни на НЦИОМ кабинетът на Иван Костов започва своята дейност с по-високо одобрение, но и с по-високо неодобрение (60%:24%). В края на третата година от управлението дяловете на одобряващите и на неодобряващите кабинета са почти изравнени (44%:43%). През септември 2001 година, кабинетът на Симеон Сакскобургготски получава едва 11% неодобрение. В края на третата година от мандата му обаче, неодобрението към кабинета вече е три пъти по-висок дял от одобрението – 65% към 22%.

Рейтингът на премиера

Неодобрението за работата на всички премиери през последните 15 години в края на третата година от мандатите им е по-висок дял от одобрението. Изключение прави Бойко Борисов, положителните оценки за когото, макар и с малко, са повече от отрицателните - 46, 4 на сто срещу 45,6 на сто.

През юни 2000 г. Иван Костов има 59% неодобрение и 30% одобрение, през юли 2004 г. Симеон Сакскобургготски получава 62% неодобрение и 28% одобрение, а през юли 2008 г. за Сергей Станишев регистрира 61% неодобрение и 25% одобрение.

Общото между настоящия кабинет и този на Иван Костов е, че и двата започват работата си при благоприятна обществена атмосфера, но до края на втората година от мандатите си губят одобрение. Най-резки амплитуди в обществените оценки се наблюдават при управлението на НДСВ, когато свръхочакванията на хората бързо преминават в масово разочарование, констатират социолозите.

Критичността към формулата на управление на кабинета на Сергей Станишев от самото начало на мандата не води до големи обрати в обществените настроения. Неодобрението остава трайно по-висок дял от одобрението през целия мандат.

Обществена оценка за парламента

В края на третата година от мандата си 41-то Народно събрание събира по-високи стойности на одобрение и по-ниски на неодобрение в сравнение с предишните три парламента. Стартовото му неодобрение е 33 на сто, което е два пъти по-ниско в сравнение с неодобрението в началото на работата на 40-то Народно събрание при кабинета на Тройната коалиция.

През юли 2012 г. неодобрението за работата на парламента надхвърля над три пъти одобрението - 64 на сто към 20 на сто. За сравнение в края на третата година от мандата на 38-то Народно събрание (по време на управлението на Иван Костов) неодобрението към институцията е 67%, следва 73% неодобрение към парламента по времето на Симеон Сакскобургготски и рекордните 76% негативизъм по времето на Станишев.