Олег Владимирович Дерипаска, който до преди няколко години беше смятан за най-богатия човек в Русия, се държеше като изплашено дете. С наведена глава, леко зачервен и крайно засрамен, „Алуминиевият крал” се приближи до дървената маса, за да подпише документа, който му беше подхвърлен от Путин.

Датата е 5 юни 2009 г., а мястото – заседателната зала на комплекса "Базэлцемент" в град Пикальово.

„Писалката ми, ако обичате”, изсъска през зъби пълновластният господар на Кремъл. Унизеният олигарх се обърна като балетист и още по-смирено остави върху масата премиерската писалка.

Заседанието на работниците се предаваше по телевизията. Путин беше отишъл лично да успокоява разгневените хора, които вече няколко месеца стояха без заплати. И милиардерът Дерипаска щеше да го отнесе. Пред очите на света.

"Защо всички са се разтърчали наоколо като хлебарки преди пристигането ми? Защо никой не може да вземе решение?", попита видимо ядосаният премиер, докато Олег Владимирович мълчеше с ръце върху лицето.

 

Припомням ви тази сцена, която преди години обиколи света, в контекста на поредния епизод в противопоставянето между САЩ и Европейския съюз срещу Русия. Още 15 руски чиновници бяха включени в „Черния списък” на ЕС, което им забранява достъп до цялата територия на общността и замразяване на активите им в европейски банки. Сред тях олигарси от ранга на Дерипаска все още няма.

Но имат ли някои от тези хора инвестиции в България? Планирани посещения в страната? Засега е ясно, че председателят на Държавната дума Сергей Наришкин няма да осъществи планираното си посещение в България на 6 май, защото той е сред лицата в забранителния списък.

Властите в София обаче се придържат към линията на мълчание. Премиерът Пламен Орешарски дори не позволи на репортерите, отразяващи посещението му в Хърватия във вторник, да му задават въпроси. Предполагам - от притеснение да не обърка нещо в предизборната кампания за европейските избори.

Сблъсъкът между Брюксел и Кремъл се изостря на българска територия. Не само, защото за руски дипломати като бившия руски посланик към Европейските общности Владимир Чижов страната ни е "троянският кон на Русия в ЕС", но и защото икономиката ни в момента е толкова слаба, че всяко поклащане по оста Изток-Запад у нас може да се усети като земетресение.

„Всеки свободен актив в държавата в момента се изкупува от Русия. Стига да обявим нещо за продан и веднага получаваме оферти от руски бизнесмени”, каза ми неотдавна високопоставен служител на Министерството на икономиката.

Знаете, че България страда от синдрома на хроничната енергийна зависимост. Някои от най-големите компании са с руски капитали, което е силен лост за влияние върху начина, по който функционира българската икономика.

Туризмът ни не може без руските туристи. Зависим от сделки с руски граждани е дори пазарът на недвижими имоти. Родните олигарси, които бяха създадени в последните години, са олигарси от руски тип, но в много по-малки мащаби и една съществена прилика. Много от тях бяха създадени от комунистическите служби, които винаги са били лоялни на Москва.

Не трябва да се съмняваме, че като едри работодатели някои български предприемачи имат властта да окажат необходимото влияние върху социалната среда в посочената им посока - в зависимост от степента на свързаност на капиталите им с Русия в момента. А това изисква и леко модифициране на политическия пейзаж у нас, по което се работи доста сериозно. Политици и враждуващи български партии изразяват сходни позиции по кризата в Украйна, докато определена група медии координирано пропагандират „опорните точки” на Кремъл.

За това призна дори и генералният-секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен при посещението си в София по-рано този месец.

„На повърхността вие може да видите Русия, която се опитва да наложи политическо влияние в много държави чрез спонсориране на частни организации, а също и медии, които от своя страна се опитват да формират и влияят на политическите процеси и общественото мнение”, каза Расмусен в предаването на bTV „120 минути”.

Особено силно позициите на Москва присъстват в лексиката на Волен Сидеров. В седмицата преди да открие предизборната си кампания, лидерът на Атака беше гост в „120 минути” - в същото предаване, в което беше излъчено и интервюто с Расмусен. Тогава в ефир се получи следния диалог:

Съгласен ли сте с руския посланик Исаков, че Украйна трябва да има федеративна форма на управление?
Сидеров: Да. Съгласен съм.

Съгласен ли сте, че Крим е изконна руска територия?
Сидеров: Да, това също е вярно.

Бихте ли приели отцепване на още части от Източна Украйна, става въпрос за Харков или Донецк?
Сидеров: Ако са заплашени там живеещите неукраинци, бих приел, че трябва да се мисли върху това.

Нарушава ли Русия международното право в Крим?
Сидеров: Не.

Господин Сидеров, вие български националист ли сте?
Сидеров: Националист съм, да.

Усещам, че имате доста допирни точки с руската позиция по Крим...
Сидеров: Какво ми пречи да съм националист и да приемам тази позиция?

За Русия източната част от Европа трябва да бъде консолидирана и по линия на православието. Чертае се старата разделителна линия между православни и католици, което е в рязък контраст с ценностите на ЕС. Ясен знак за това беше посещението на руския президент във Ватикана на 25 ноември 2013 г., за което Путин закъсня с цели 50 минути.

На този фон не трябва да се съмняваме, че много скоро милиарди руски долари ще се насочат към всички сфери на българската икономика. На масата ще бъдат сложени примамливи предложения за компании, ключови предприятия в цели отрасли, не само у нас, но и в Румъния - с простата цел Русия да стане още по-силен фактор в периферията на Европейската общност.