В глобален мащаб има европейски дебат за намаляване на средствата за инфтаструктурни проекти. Такава мярка обаче няма да засегне България, защото тя се води кохезионна държава, т.е. трябва да догонва останалите западни страни-членки по развитие на инфраструктурата си. Така прд bTV регионалният министър Лиляна Палова разпръсна съмненията за „пресъхване на кранчето” на финансирането от Брюксел.
„За следващия програмен период, като изчисления, България може да получи повече пари от този период. Имаме да се изравняваме с напреднали държави, затова парите затова се очаква да са не само същите, но и повече – за жп, пътна и водна инфраструктура”, добави Павлова.
По думите й ГЕРБ не се опитва умишлено да размахва „магистралите” като свой най-голям приоритет, а фразата от страна на критици на властта „не ядем асфалт” вече се е изтъркала.
Развитието на инфраструктурата е приоритет на цяла България, нормално е ГЕРБ да работи за тази кауза, защото когато имаме развита инфраструктура, ще имаме работни места и икономическо развитие. Магистралите действително са във фокуса, но ние не правим само тях - инвестираме в училища, детски градини и т.н.”, обясни ресорният министър, която е и най-одобряваният сред управляващите политик.
Освен от ЕС, България финансира строителството на пътища и със заеми – от Световната банка и Европейската инвестиционна банка. Те са изгодни за страната и се използват предимно за изграждането на второстепенни и третостепенни пътни отсечки, добави Лиляна Павлова.
Тя обясни честите си пътувания в чужбина, заявявайки, че „инфраструктурата зависи и от двустранните връзки и инвестициите от държави извън ЕС”. След дни Палова заминава за Катар, където очаква да довърши преговорите около проекта за строителство на пътя Русе-Свиленград. „Чакаме катарците да кажат дали ще участват в проекта. Освен това искам да преговарям за българските фирми - да имат възможност да участват в строителството в Катар”, където през 2022 година ще се проведе Световно първенство по футбол.
