Продължава ли сърцето да живее дори и след като човек си отиде? В гърдите на 32-ма българи е затуптяло здраво сърце, след като тяхното е било непоправимо болно.

В болница „Св. Екатерина” в София са направени почти всички сърдечните трансплантации у нас. Благодарение на услията на лекарите в лечебното заведение и на благородния жест на близките на донорите, шанс за нов живот са получили 32 пациенти, но още 21 пациенти чакат.

Сърцето вероятно е единственият орган в човешкото тяло, който се отъждествява с душата.

Боли ли я душата, когато го боли сърцето? 38-годишният Георги Пеев може да даде отговор на този въпрос. Журналист, главен редактор на вестник, той кипи от енергия и човек не би предположил, че преди една година е преживял сърдечна операция.

„Не съм спирал да работя, аз дори и в реанимация, когато бях, няколко дни след трансплантацията, помолих доц. Серянски да ми позволи да вкарам компютър, лаптоп, да мога да работя”, разказва Пеев.

Той отказва да бъде третиран като различен. „Аз съм много против един човек с такива проблеми да легне и да лежи и да казва „Аз съм болен” и да слага стикер „инвалид” по колите си. Аз се чувствам прекрасно. Показателите ми са чудесни. В интерес на истината, понякога забравям, че съм с трансплантирано сърце”, твърди мъжът.

Освен живот, новото сърце му дава и още едно семейство, с което през последната година споделя всяка радост. Те също. „Едно сърце. Две души. Две семейства. Много съдби, много съдби са свързани с това сърце. Съдбата на неговото семейство, на моето семейство”, споделя Георги Пеев.

Сега Георги се смее повече. И гледа на живота като на дар. „Преди е имало случаи, в които съм бил дребнав, в момента това нещо го няма като че ли заедно със старото сърце са го махнали това усещане и чувство”, споделя още той.

Усещането, че държавата е длъжник към хора като него, обаче остава. Мъжът с чуждо сърце е един от инициаторите на законодателни промени, които да дадат по-голям шанс на хора като него да продължат да живеят.

В разрез с различни статистики, които ни поставят в отбора на двойкарите, през последните години постигаме и отлични резултати. Болничната смърност от остър миокарден инфаркт от 2007 г. досега е намаяла три пъти. Преди 7 години са загивали близо 15% от пациентите, а сега те са под 6%. Това се дължи на масовото прилагане на съвременните безкръвни методи за лечение на сърдечно-съдови заболявания. Тенденцията е доказателство за логичното - когато услията са единни, резултатът не закъснява.