Равносметката след взривовете е, че от около 300 сгради в селото на 164 са нанесени поражения. Комисии вече са описали щетите, сред които са счупени прозорци, паднали мазилки на тавани, напукани сгради. Хората вече се захванаха да поправят каквото могат.

В село Лозенец, Ямболско, няма кръчма. Има две по-големи кафенета, на които не им се размина. В това, което е до читалището, е пусто. На една маса седи Тодор Драганов. По негови думи никога не е напускал селото. След няколко дни има рожден ден, а след 48 години стаж е ходил веднъж на море. Не за друго, а защото, както той казва, отпуската винаги е била използвана да изгражда това, което има. Така през годините вместо на море той строй къща, разширява я и се занимава със земеделска работа, за да помага на децата си със спечелените пари. Той не приема този начин на живот за нещо различно и ако се върне назад, отново ще живее по този начин.

Тодор Драганов не е сред пострадалите, но се вълнува и описва инцидента като страшна гледка. Не разбира защо трябва да се случва и смята, че практиката да се складират и обработват боеприпаси е лошо. Но както казва, тези решения се взимат там някъде от хора, които няма да пострадат.

Докато си говорим, жител на селото се шегува като наднича през прозорците, които ги няма, че на открито може да се пуши. Живеещият в Лозенец Тодор описва селото като място, което се е променило през годините главно поради заселилите се много роми. Според него това е променило отношенията, но казва, че конфликти няма.

Докато гледа пустия площад, отбелязва, че идва лято и тогава този площад ще е пълен с деца и това е най-хубавото време. Надява се хората да не се уплашат и заради ситуацията със складовете да се откажат да изпратят децата си при баба и дядо.

Думите му са разбираеми, защото е останал без съпруга преди години. Има синове и внуци, които идват, и той е щастлив, но те си заминават и както казва, като няма помощник, се живее трудно, а самотата убива бавно. Въпреки тази тъжна констатация той е твърдо решен да се захваща като пенсионер с животни и да не се отпуска. На 64 години този човек впечатлява със силното си желание за работа и живот. Остава само да не му падат снаряди върху къщата.