Има и по-различни от традиционните спомени за 9 септември 1944 г. Те са на дъщеря на полковник от българската армия, осъден на смърт от Народния съд.
На 9 септември 1944 г. животът на Люба Цонева се сгромолясва. Баща й е един от 2 700-те осъдени и убити, според официалните още тогава данни на ЦК на БКП. Полковник Панчо Атанасов, награждаван с ордени, един от основателите на царския симфоничен оркестър, има съдбата на всички висши офицери.
„На 14 септември за последен път лично аз видях баща ми, целия разжалван, тук лампазите смъкнати, пагоните. Вкараха го в един фургон на площада. Той само ни погледна и си обърна главата. Същата вечер 20 души изкарват за разстрел, като ги нареждат така, баща ми е крайният. До ден днешен за мен е загадка, тези които стреляха нарочно ли не улучиха баща ми или случайно. Изкопават си гробовете. Всички са загинали 19 души, баща ми избягва”, разказва Люба.
„Но отказва да дезертира при германците. Отново е арестуван, осъден от Народния съд през февруари 45-та в Брезник и малко след това – убит”, добавя тя. В последния си ден полк. Атанасов пише на дъщеря си.
„Мило и скъпо Любченце, твоя татко отива в редиците на ония, които загинаха за свободата на своя народ. Аз съм служил на българския народ предано и честно и съм ратувал за неговата свобода. Твоят татко не е бил нито германски, нито руски, нито английски агент. Обичай своя народ”, пише в писмото.
В смъртната присъда на полковник Атанасов пише „виновник за въвличането на България в световната война”. Тогава Люба Цонева е на 18 г.
„България потъна в такъв мрак, какъвто турското робство бледнее. Аз имах чувството, че земята е прокиснала от кръв, че на всеки един километър има яма пълна с гробове”, казва жената. Три години по-късно я изселват заедно с майка й от София в Своге.
„Само това съм пожелала - да ги пратя там, където ние бяхме изселени. Без вода, без ток”, признава Люба.
В изгнание е 5 години. Връща се в София, след като се жени. Баща й не е единственият убит от комунистическия режим. През 43-та членове на т.нар група Черните ангели застрелват от упор чичо й - полковник Атанас Пантев, военен и юрист, с голям обществен авторитет. По-късно е оправдан от Народния съд. Първият й братовчед Захари Бакалов е осъден на доживотен затвор.
„Аз получих няколко поуки от този режим. Научих да говоря с очите си. Аз мълчах, но като ви гледам, аз разговарям с вас” - Така Люба Цонева оцелява 45 години. След ноември 89-та очаква възмездие за баща си, но не го получава. До днес не знае къде в земята на Брезник почива полковник Панчо Атанасов.