Прокуратурата и службите масово искат да следят телефонния трафик и интернет кореспонденцията на гражданите, без да мотивират заявленията си до съда и това води до откази в 35.9% от случаите. Данните са от справка, предоставена от Софийски районен съд на в.Сега.

Всяко пето заявление на прокуратурата е без основание. Рекордьори обаче са спецслужбите - 40% от техните искания биват отхвърлени заради различни видове нарушения, пише всекидневникът, като отбелязва, че ровенето в трафични данни позволява проследяване на източника и направлението на връзката, както и местонахождението на участниците в нея.

Най-често в искането не се посочва кой е потребителят на интернет или телефонната услуга. Така магистратите не могат да разберат кой всъщност ще бъде обект на следене.

От 2010 г. насам службите и прокуратурата проследиха разговорите и имейлите на хиляди хора със съмнителен ефект за разкриването на престъпления. Не е известно и колко от тях бяха уведомени, че са били следени.

От миналия април до края на март достъпът на прокуратурата до т.нар. трафични данни на гражданите ставаше само с искане към интернет доставчиците и мобилните оператори заради отменена европейска директива. Няма информация колко от тях са отказали.

За службите обаче съдебната санкция остана.

В края на март влязоха в сила промени в ЗЕС, заради които отново е задължително съдебното разрешение във всички случаи.

Само за около месец (от 31 март до 4 май) службите са поискали достъп до телефонни и интернет разпечатки 138 пъти. По тях съдът им е дал 219 разрешения и 91 отказа. При прокуратурата има 57 искания и 18 отказа.