За да имаме уверени и успешни деца, те трябва да добият конкретни умения в училищна възраст, а и преди това - в детската градина, когато се гради основата.

"Заедно от детската градина" е кампанията на bTV и УНИЦЕФ, която тече в момента.

Всяка седмица ви показваме колко е важно децата със специални образователни потребности да бъдат рамо до рамо със своите връстници. Защото по този начин получават шанс за нормално детство.

Животът на 3-годишната Силвия започва в приемно семейство. Изоставена е след раждането си, защото родителите й нямат възможност да се грижат за нея.

„Силвия беше на около 6-месечна възраст. Тогава приемните родители започват да забелязват първите симптоми на страдание у детето. Всъщност забелязаха, че Силвия не се развива като останалите бебета - че не прави това, което прави едно 6-месечно бебе. Тя имаше изключително гъвкави крайници, не можеше да стои на крачетата си”, разказва Диана Нинчева от Комплекс за социални услуги за деца и семейства в Шумен.

„След диагностициране се установи, че тя има синдром, който не се лекува. Рядък синдром, засегнати са много органи. Има лявокамерна хипертрофия, има лека умствена изостаналост, с нарушени двигателни умения”, допълва Величка Маринова, приемен родител на Силвия.

Въпреки диагнозата си - увреждане на главния мозък, Сиси е приета без проблем в детската градина във Велики Преслав.

„Притеснението ми беше дали самите деца ще я приемат и тя ще ги приеме, защото тя трудно общува с непознати. В началото беше трудно, защото тя изпитваше агресия към децата. Удряше ги, нараняваше ги безпричинно. И не общуваше, не играеше с тях. Странеше. Радваше им се, но отстрани”, казва Величка.

Всеки ден със Сиси работи ресурсен учител, психолог и логопед. Специалното отношение и подход към момиченцето дава и своите първи резултати.

„Тя толкова много се разви! За тези 3 години Силвия има изключително динамично израстване, психо-емоционално израстване, физическо израстване. Тя проходи! Никой не й даваше шанс, че ще проходи”, спомня си Диана Нинчева.

„Те не се различават кой знае колко. Да, имат специални нужди, но се разбират с останалите деца. Намира се начин да се работи и с такова дете, и с останалите деца. Винаги има варианти. Хранят се заедно, обличат се заедно, няма как да бъде разделено едно такова дете. Ако има нужда от помощ - помагаме му, но помагаме и на всички други деца”, категорична е Галина Иванова, учител в ЦДГ „Снежанка", Велики Преслав.

Социалните работници споделят, че да приемеш дете със специални потребности в детска градина е трудно, понякога дори невъзможно.

„Ние срещаме изключително големи трудности по отношение на приемането на различните деца. Всъщност по един или друг начин те не са достигнали степента на развитие на другите деца. И наистина се изисква едно малко по-специално разбиране и малко по-специално внимание. Голяма част от тях благодарение на това внимание изключително бързо достигат степента на развитие на останалите деца от групата. Друга част от тях като че ли остават в ъгъла. А трета част от тях изобщо не са приети в детската градина”, посочва Нинчева.

Силвия вече ходи сама. Разбира какво й се говори, реагира на името си и се смее с глас. Въпреки напредъка си често плаче.

„Като че ли такова дете със специални потребности има нужда от повече любов и повече нежност, защото тя усеща. Има моменти, в които аз съм ядосана или нещо не ми е добре, тя ме усеща и идва при мен, и казва „Мамо, много те обичам!", отбелязва Величка.

Детето е вписано в регистър за международно осиновяване. До днес обаче за Сиси няма кандидат осиновители.

„Може би се страхуват от самата епикриза, защото те не виждат детето. Всъщност гледат документите, четат какво му е състоянието. А когато видиш детето, прегърнеш го и то ти се усмихне, ти разбираш, че не е страшно! Това дете като всяко едно. То има нужда от обич. И всеки може да се справи с този проблем, не е толкова страшно. Но е трудно”, казва още Величка.