Ще я наричаме условно Божидара. Тя крие своята самоличност не защото се притеснява от съдбата си, а защото околните може да не са се примирили с нея. Въпреки, че според член 105 от Семейния кодекс тя има право да получи информация за своите биологични родители, тя среща сериозен чиновнически отпор.

Ражда се преди 37 години в град Ловеч. Сама казва, че е дете на любовта - бурна и кратка. Нейният биологичен баща бил за малко в града, майка й бързо се влюбила в него, а след авантюрата резултатът е бременност.

„Аз не съм попадала в дом. Докато съм била в болница колкото време е трябвало и веднага съм осиновена”, казва Божидара.

Разбира, че е осиновена с течение на времето от различни случки, въпреки че приемните й родители отричат. През 2001 г. й откриват генетично заболяване, а тя вече е семейна и иска да разбере дали то се предава по наследство. Без да каже на никого, отива в Ловеч и подава искане за достъп до инфомрация в Окръжния съд.

Там започват трудностите. „Разрешиха ми обаче да получа номер на делото. Отивам при следващата служителка, която би трябвало да ми покаже делото. Тя ми каза да, добре, момиче, обаче то е на подвързване. Сега е невъзможно. Целият отказ беше с една хубава усмивка”, разказва жената.

В следващите месеци Божидара звъни периодично, търсейки някаква информацията, но резултат - няма. И така две години.

Прави обаче втори опит. „Дойде отказ от прокурора, че не мога да получа. Той ми отказа и аз понеже вече така... ръцете на кръста, бойна стойка и казвам на администраторката - аз искам лична среща с прокурора. И точно за пет минути след проведения разговор, аз вече имах копие от делото. Обаче - да, ама не. Вътре има само едно име. Нищо друго. Просто нищо друго”, разказа Божидара.

Така, само с името на билогичната си майка, Божидара се обръща за помощ към интернет. „Попадам на сайта „Търсим се" и там започнах ей така, на шега. Помислих, че това е невъзможно просто, но защо пък не. Споделих дребна лична история. Оттам вече администраторката ми зададе разни въпросчета и точно в рамкте на седмица вече имах срещата”, спомня си Божидара.

Жената още недоумява как обикновени хора в интернет работят по-ефективно от държавната администрация. „Член 105 е за голяма реконструкция. Т.е. целият закон е за голяма реконструкция. Не споря, че трябва да има тайна, но трябва да се спомене точно изрично доколко. Въпреки че аз имам разрешение, аз пак получих бариера. Целият път, през който минах, е около три години. Аз просто станах лист хартия, откатко написах историята и приложих документите. Този лист хартия се пренесе през коридора и ми се върна. Листове хартия ли сме?” пита Божидара.

Въпреки огорчението си, тя е щастлива, че е намерила своята биологична майка. Факт, достатъчно важен за нея и нейните деца.

„Търсим се”

Един от администраторите на сайта „Търсим се” и едноименната страница във Фейсбук е Лили Апостолова, която също е осиновено дете. Открила е сестра си, а двете заедно продължават да издирват брат си.

„Сайтът е направен така, че ако биологичният родител е бил принуден да си остави детето – в повечето случаи се случва при близнаци, на които се казва, че едното е починало, да търси по годината на раждане”, обясни тя.

Макар че призна, че засега процентът на намерени близки е много малък, има и осъществени връзки. „Това е, защото всичко е много засекретено и има много малко информация”, категорична е Лили Апостолова. „Не всички реакции са положителни. Много крият от сегашното си семейство – някога по някакви причини са били принудени да оставят дете”, допълни тя.

„99% от осиновените разбират, че са осиновени, а само 5% научават от осиновителите. На мен ми каза една комшийка. Не трябва да има тайна на осиновяването – всеки пълнолетен, ако реши да разбере произхода си, има право да знае. Аз съм майка на две деца и не знам какво им предавам”, обясни Апостолова.

„Представете си, че майка ви не ви е майка, баба ви не ви е баба… Ти трябва да знаеш кой си. Това ти дава правото да продължиш напред”, смята тя. „По света трябва още в най-ранна възраст да разбере, че е осиновено. В Румъния също се оказва помощ да откриеш биологичния си родител”, посочи Лили Апостолова.

Заедно с други хора, които търсят биологичните си роднини, настояват за законодателни промени, които да дадат право за разкриване на тайната. „Аз съм писала на омбудсмана, на президента, двама души от две различни парламентарни групи ми казаха едно и също – да напиша как трябва да бъде законът”, обясни Апостолова и не скри възмущението си, защото според нея е работа на законодателя да промени текста, след като проблемът с него вече е посочен.