Държавата е определила прага на бедността у нас на 241 лева, а българските майки получават по 240 лева „детски” след първата година от майчинството си. Този един лев разлика е съдбовен и символичен, защото показва отношението на държавата към тези жени. Говори, че те са принудени да оцеляват под прага на бедността. Такова мнение изказа пред bTV Саня Конакчиева, зам.-председател на сдружение „Настоящи и бъдещи майки”.
Тя поясни, че настояването на асоциацията им е сегашният размер на това обезщетение да се приравни до съгласуваната нова минимална работна заплата от 310 лева. „Не говорим за социални помощи, които се получават от многодетните майки, а за краткосрочните обезщетения за майчинство. Тези жени работят и преди, и след раждането”, заяви Конакчиева с уточнението, че за тази година очакваният спад на раждаемостта е 10% - „това значи 10% по-малко деца и майки”.
Представителката на българските майки отхвърли тезата на работодателите, че 410 дни майчинство, каквато е ситуацията в България, е прецедент за целия свят и този срок трябва да бъде намален.
„ЕК има сайт с данни за обезщетенията за майчинство в различните страни. Доста държави имат дълго платено майчинство, както и много по-голям размер на „детските”. В Дания до 505 евро на седмица е максимумът. Ще кажете: Богата страна. Но ето, в Румъния майката получава 2 години по 85% от заплащането си”, коментира още Саня Конакчиева.
Според работодателите обаче този модел е изкривен и остарял, като трябва да се помисли за съкращаване на срока за майчинство.
„Трябва да има преоценка на броя на дните. Теоретично има шанс обезщетението да стане 310 лева, но стои и другият въпрос - ще има искания и на други групи за други помощи и плащания. Затова се отива към голямата картина – за заетостта и икономиката”, посочи Димитър Бранков от БСК, давайки за пример негативната тенденция, че около 39% от младите хора до 24 г. нито учат, нито работят.
