Промените в Закона за движение по пътищата, приети от българския парламент на първо четене, повдигат въпроси, които са много по-сериозно от дискусията, която депутатите проведоха в пленарната зала.

Колкото и усилия да полага правителството в строежа на нови пътища, общата картина е повече от плачевна. Пътната мрежа у нас е стара, разбита, а рехабилитираните пътни участъци все още се броят на пръсти. На този фон броят на убитите на пътя расте успоредно с традиционната недисциплинираност на шофьорите и пешеходците у нас.

Но това не е нещо ново. Недоумението ми от предлаганите промени се крие в цените на горивата. Историята показва, че когато петрола „скача до небето” държавите с най-добрите пътища в Европа свалят максимално допустимата скорост.

Когато през късната есен на 1973-та година арабските страни в ОПЕК решават да прекратят износа си на гориво в знак на протест срещу американските военни доставки за Израел след войната от Йом Кипур, една от първите държави, която реагира е... неутрална Швейцария.

Сякаш швейцарците предсказват близкия взрив на цените на петрола и правят нещо, което на пръв поглед изглежда дребно, но е много логично и икономически обосновано. По магистралите в страната, на които до този момент не е имало ограничения на скоростта, се поставя граница от 100 км/ч., които в последствие вдига до 130 км/ч.

Икономисват се стотици хиляди литри гориво, което позволява на швейцарците, за които цените на бензина и дизела никога не са били проблем, да не забележат чак толкова силно бурята, която обхваща петролните доставки. Това се случва през 1974-та година, но явно швейцарските шофьори харесват идеята, защото в следващите години горната граница на скоростта по магистралите е свалена до 120 км/ч., каквато остава и до днес.

В този ред на мисли се питам – толкова ли са слепи швейцарските управляващи, че да мъчат горките шофьори да карат с тази скорост, след като в страната има магистрали „като слънце”?

Шведските управляващи също май не оценяват до край прекрасната си транспортна мрежа. Представете си, преди няколко години намалиха максимално допустимата скорост за движение по първокласните си пътища от 110 на 90км/ч., в резултат на което броят на загиналите в катастрофи извън градовете падна с някакви си 21%. Тези резултати амбицираха властите, които заковаха максималната скорост по всички магистрали в страната на 110 км/ч.

На другия полюс са в Австралия. Само за няколко месеца управляващите решиха да вдигнат лимита от 100 на 110км/ч. и после се проклинаха , защото само за година броя на загиналите по пътищата скочи с 25%, което принуди австралийците отново да си карат малко по-бавно.

Още ли мислите, че 10 километра повече или по-малко нямат значение?

Истината е, че психологическият ефект от увеличаването на максималната скорост предразполага към произшествия. Ако досега „пичовете с по-яките коли” у нас са си позволявали да карат 10-15 километра над ограничението от 130 км/ч. по магистралата без да гледат на това като на тежко нарушение, сега те ще могат да използват новата граница от 140 км/ч. , за да натискат газта до 150-160 км/ч., мислейки че не нарушават кой знае колко закона.

Същото важи и за първокласните пътища. Представете си, в България щели да въведат „скоростни пътища“ с таван от 120 км/ч.! Тоест, това ще е по-висока граница от магистралите в Швеция и колкото на магистралите в Швейцария.

На този фон от Европейската агенция за околна среда (ЕАА) направиха едно интересно проучване. Експертите изчислиха, че ако границата на движение по магистралите в Европа бъде понижена от 120 на 110км/ч., дизеловите автомобили, които спазват ограниченията ще станат с 12% по-икономични, а бензиновите коли с 18%.

За съжаление обаче от агенцията не са се сетили да изчислят колко ще се повиши разходът, ако ограничението по магистралите скочи до 140км/ч. – вероятно, защото не са знаели за фантастичните планове на българските управляващи да построят тези толкова бленувани магистрали и да пуснат населението да се избива по тях.

Но преди това ще е хубаво българите да са заредили достатъчно гориво, за да може и вносителите на горива, и чиновниците в Министерството на финансите да са доволни.