Името Емил Стойчев е познато в арт средите във Франция, Япония, Америка, Германия и почти целия свят. Той не крие произхода си, даже напротив - гордее се, че е българин, роден в София.

Творчеството му е сравнявано с това на Гоя, Пикасо и Миро, но собствения му почерк личи по всяка картина. От началото на 90-те години той заминава да живее в Париж и там става известен.

Казва, че живее затворено. Работата му изсква цялото време, с което разполага.

„След като излезе една моя картина, аз преставам да се интересувам за нейната съдба. Такъв е моя характер и по този начин днес ми е малко трудно да възстановя един изключително важен факт в моята биография, а струва ми се и в биографията на европейските артисти.”

Българинът е първият артист, който поставя началото на едно течение в изобразителното изкуство наречено „фантастичен реализъм”.

Първата му изложба във Франция е във фондация „Пол Рикард”. По-късно Жак Ширак, тогава все още кмет на Париж, го кани да направи експозиция в двореца „Багател”. И досега Емил Стойчев остава единственият източноевропейски автор, имал честта да покаже изкуството си там.

„Картината излезе ли от моето ателие тя си има вече своя съдба. Но аз се надявам тази съдба да бъде добра, защото човек не винаги може да направи това, което може да направи. Понякога има картини, които повече ми харесват, има други картини, които по-малко ми харесват, но те винаги носят моя знак”.

Рисува дори на гърба на картините си. Казва, че докато майстори едно произведение на изкуството му хрумват куп други идеи и бърза да ги нарисува, за да ги превърне след това в самостоятелни картини.

„Моята история така ще приключи с гърба на моите картини.” – допълва още Стойчев. И макар да не е завършил художествената академия, не съжалява за това. Казва, че на по-късен етап, когато му предлагали стипендия –отказал, защото още съвсем млад вече бил завършен художник.

„Ще кажа няколко имена, които пазят България. Това са гениите на българското изобразително изкуство – Пенчо Обрешков, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Илия Петров. Светла им памет, имах възможност някои от тези хора да опозная. Те се отнесоха много благосклонно към мен и ми подадоха една ръка. Аз смятам, че на тях им дължа една голяма благодарност.” – казва с възхищение към миналото художникът.

Своята 80-годишнина Стойчев празнува с ретроспективна изложба в Княжеския дворец. До 26 юли зашеметяващите 122 произведения ще красят 10 зали в най-престижната галерия у нас. Той е единственият български автор, представен в каталога на аукционна къща „Друо”. Награден е с много международни отличия, а от 2003-та година вече е и носител на орден „Стара планина първа степен”.

„Никак не е важно какво струваш. Важно е какво правиш. Когато човек мисли за материалното, той вече е приключил. Не мога да си представя, че слагам една, две четки и мисля за пари. Аз съм само артист и нищо повече”.

А на въпроса къде се чувства най-оценен и най-ценен, дали във Франция или България, той отговаря така:

„Един артист ако започне да мисли за тези работи, аз смятам, че той вече е приключил със своята работа. Всички тези неща, които се случват и на мене и на моите колеги са някакъв временен знак. Но това никога не ми е правило такова силно впечатление, че да мога да си представя разни неща. Например в спорта искат да бъдат първи, но в нашия занаят това е абсурд. Тук има нещо, което на мен ми прави впечатление – имам чувството, че всеки втори е известен. Аз познавам доста хора, много известни хора и никога не съм чувал от тях да казват, че са световноизвестни. Не мога да разбера защо у нас се кичим с нещо, което няма никакво значение. Има значение да си добър, а аз искам да съм добър всеки ден и да ви кажа понеделник, вторник и сряда съм изключително добър”.