През изминалата година Националният център по заразни и паразитни болести стана най-важната структура в държавата през една ноемврийска нощ. Там беше изследвана кръвната проба на първия пациент със съмнение за ебола у нас. Друга кризисна ситуация обаче заплашва оцеляването на центъра - специалистите напускат заради ниски заплати.
Националната референтна лаборатория по ХИВ и СПИН е единствената в България, където по безспорен начин се доказва дали даден пациент е ХИВ-позитивен, или не. Направените изследвания там определят терапията на ХИВ-позитивния до края на живота му.
Наскоро 5 от общо 7 тесни специалисти от лабораторията са напуснали. „На няколко години сменяме техниката, методите на работа и хората, с които работим. Не е лесно да се задъжи специалист, който е преминал през обучение, което ние можем да осигурим в нашите лаборатории и след това да го задърим с такова заплащане”, обясни доц. Ивайло Алексиев от Националната референтна лаборатория по HIV/СПИН.
Ася Костадинова е сред новите попълнения. Парите, които получава младия биолог, с висше образование, почти не се различават от минималната за страната от 360 лв. Тя признава полу нашега, че парите й стигат сао за кафе. „Сега през зимата почти за нищо не стигат. Реално парното ми е колкото заплатата”, казва Костадинова.
Това е само една от Националните референтни лаборатории в Центъра по заразни и паразитни болести. Повечето служители са тесни специалисти от национално значение, но Центърът не може да ги задържи. Средната заплата е малко над 600 лв. „За да може някой да работи с ебола, да речем, или с грип, трябва поне 5 години да работи и да се квалифицира. Тогава той става изграден специалист”, обясни директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.
От началото на годината са напуснали трима високо-квалифицирани шефове на Национални референти лаборатории.
От Здравното министерство коментираха, че бюджетът на Центъра за 2015 г. предстои да бъде определен.
