Актьорът Морган Фрийман няма предизвикателства, обича пчелите и плаването. Иска да играе във филми с Джулия Робъртс, Мерил Стрийп, Кати Бейтс, Джордж Клуни и други. Съветва младите актьори да се отпуснат, да си кажат репликите и повече да слушат, да слушат какво казва другия актьор. Какво още сподели звездата - вижте в интервюто на Дияна Любенова за „Тази неделя”.

- Здравейте Г-н Фрийман
- Здравей скъпа.

- Помните ли времето, прекарано в България?
- О да, разбира се! Направих два филма там. Снимахме...

- Договорът.
- Много добра памет! Да, „Договорът” и „Кодът”. Много добре се спомням.

- Как се чувствахте в България? Хареса ли ви там, какво мислите за студиото в Бояна, хората?
- Студиото още не беше завършено, когато снимахме първия път там. Но помня много студената зима. Имате ужасна зима. Но, слава Богу нямахме никакви проблеми със снимките. Всичко беше наред. Трудно стигахме от хотела до мястото на снимките. Не вярвам да искаш да говорим за това, но само да вметна, че гледах няколко филма, които са снимани в България и си казах: Браво! Много добре!

- Ще ви върна малко назад във времето...Вярно ли е, че началото на вашата кариера започва в училищна пиеса, малко преди да влезете в гимназията, но това е станало защото сте бил наказан заради едно момиче?
- Това е малко преувеличено. Кариерата ми не започна тогава, всъщност кариерата ми започна през 1967 г. - бях 30-годишен, но любовта ми към театъра започна тогава, когато бях на 12. Не беше наказание.

- Не?
- Не, не беше. Но имаше връзка с момиче, което много харесвах. И когато си на 12, как казваш на момиче на твоята възраст, че го харесваш? Като избуташ стола под нея точно когато сяда. И опитвайки се да избягам от нея, попадам в коридора на учителя ни по литература, който ме хвана и ме заведе в офиса си и каза: „Ето го и него!”. Стана ясно, че момичето, което харесвах беше споменало за мен пред друг наш учител, който всъщност правеше прослушване за училищна пиеса. Така че не беше наказание – беше знак на съдбата, провидение.

- Кога започнахте да мечтаете да станете актьор?
- Някъде около 14-тата ми годишнина. Исках да играя във филми.

- Гледали сте много филми?
- Да, Всеки ден, постоянно, понякога и не ходех на училище. Даже започнах да работя във филми, за да мога да гледам как се прави.

- Били сте и добър танцьор?
- Започнах да взимам уроци по танци, когато влязох в колежа в Сан Франциско. И после продължих с танците, когато се преместих в Ню Йорк. Защото, когато започнеш да учиш театрално изкуство, програмата, която аз имах по онова време включваше и танцово движение.

Не танци, но движение, което много помага за правилната стойка на актьора и сценичното му движение. И тогава инструкторът ми каза, че трябва да взимам уроци по танци, защото изглеждам добре, когато танцувам. Всеки актьор, който може да пее и танцува има 3 пъти повече шансове да си намери работа.

Може да ти се отдаде възможност да те изберат за шоу, в което се танцува или пее, или и двете. Така че танците не са нещо, което просто правиш, те са сериозна материя, трябва да им се отдадеш напълно или да не се занимаваш.

Така че това правих 5 години – учих танци, но не станах първокласен танцьор, не бях достатъчно добър. Бях актьорът, който изглежда добре, докато се опитва да танцува.

- Защо се отказахте от театъра?
- Защото исках да играя във филми. Така че, когато започнах да получавам повече роли в киното, това беше през 1987 г., вече бяха минали 20 години в работа на сцената и аз бях готов да си тръгна от нея и да работя в киното. Но истински не се бях отказал от театъра до 2008 г., когато отново стъпих на Бродуей.

- Как се получи?
- Убедих се, че съм направил правилния избор.

- Случвало ли ви се е да забравите реплика, докато сте на сцената?
- О, Господи, да. Сещам се за два случая, когато си забравих текста на сцената. В киното не можеш да си забравиш текста, пък и, ако объркаш, винаги можеш да повториш, да направиш дубъл. Питаш как точно беше репликата и продължаваш, но на сцената...Играех в „Укротяване на опърничавата” с Трейси Олдман. Беше през 1990 година. Сцената точно след скандала. Той казва на баща й, че тя го обича, че ще се женят, че ще се върне след 6 седмици, зад а й поиска ръката официално, нали така са правили едно време, и след този дълъг монолог, аз забравям всичко. Никакъв текст не ми идва на ум, нито дума.

- Какво направихте?
- Тръгнах да излизам бавно от сцената, пиесата беше решена в уестърн стилистика и имах каубойски атрибути – пищови, кобури. Започнах да кръстосвам надолу-нагоре сцената и да събирам бойното си снаряжение, пристягах коланите на оръжието, и започнах да говоря някакви неща, които нямаха нищо общо с текста на пиесата и накрая напуснах. И после в „Момиче от провинцията” – последната пиеса, в която играх. Героят, който трябваше да играя в една от сцените, е пиян.

Оплаква се на жена си за зациклилата си актьорска кариера, от продуцентите си, от кариера, страда, че хората не го харесват, не се забавлява и това всичко изчезна от главата ми. Партнираше ми Франсис Макдорман, тя беше жена ми. Започнах да й казвам: „Не знам какво да правя, загубих всичко, нищо не си спомням и съм много уплашен”. А тя ме гледа с онзи питащ поглед: „Какво по дяволите правиш”. Аз продължих да си измислям текст до момента, в който си спомних заключителната реплика и излязох от сцената. Ужасно е! Случвало ли ти се е?

- Да, и на мен ми се е случвало.

Какво още каза Морган Фрийман, вижте във видеото: