Възможно е увеличение на стартовите заплати на учителите от средата на годината, но все още няма решение за размера му. Това обяви министърът на образованието Анелия Клисарова при представянето на третото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България.

„С повечето средства, които ще остават в училищата от делегираните бюджети, директорите ще имат възможност да увеличат заплатите и на останалите преподаватели, ако решат това”, добави професор Клисарова.
Преди седмица от Синдиката на българските учители настояха за величение на началните заплати на младите учители с 50 лв. с бюджет 2014 г.

Новото издание на Рейтинговата система класифицира висшите училища спрямо осигурителния доход и процента безработица сред завършилите, като оценката е на работодатели и преподаватели.

Новото издание на рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища в 52 професионални направления на основата на 70 индикатора, измерващи както различни аспекти на учебния процес, така и реализацията на пазара на труда.

Кандидат-студентите имат възможност да избират в кой университет да кандидатстват спрямо престижа на училището сред работодателите, размер на стипендиите, научна дейност, реализация на пазара на труда. Според Клисарова системата дава и възможност за прозрачност и избор на кандидат-студентите. „Това е база за вземане на управленчески решения, както и възможността да се види каква е реализацията на младите, които са завършили", подчерта образователният министър.

Най-ниска е безработицата сред завършилите медицина, фармация, стоматология и военно дело, показват данните на системата.

По-малко от 900 лв. е средната заплата на висшистите, а най-добре платени са завършилите информатика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Всеки четвърти висшист не се е осигурявал в България през миналата година, стана ясно при представянето.

Третото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България потвърждава наличието на големи различия в средните нива на доходи, заетост и реализация, отчете министърът. Делът на безработицата е 4.15%, но едва 46% от наетите работят на позиция, която изисква висше образование.

Стандартизираните класации през 2013 г. показват, че 20 различни висши училища имат водещи ексклузивни позиции поне в едно от съществуващите професионални направления, като с лидерски позиции в 18 професионални направление е Софийският университет „Св. Климент Охридски", следван от Медицинският и Техническият университет. Класацията показва, че при медицинските университети няма значение в кой университет учи даден студент, докато при икономическите специалности това оказва тежест.

Анелия Клисарова коментира и внесеното в Народното събрание предложение на Сергей Станишев и Лютви Местан за отпадане на мандатността на ректорите във ВУЗ-овете. Министърът на образованието обясни, че това дава възможност за по-голяма автономия, а всяко учебно заведение може на общото си събрание да определи на колко мандата ще има право ректорът.