Каракачанският кон, който е една от най-старите породи в България, е на ръба на оцеляването. За това предупреждават от Асоциацията за развъждане на местни-автохтонни породи на Тодоровден – празника, посветен на коневъдството и конния спорт.

В момента породата у нас наброява около 1 000 екземпляра и според критериите на Организацията по прехрана и земеделие към ООН състоянието й е критично, съобщиха пред БТА от сдружението, което от 2009 г. притежава лиценз за селекционна работа с породата.

Каракачанският кон е от национално значение и е включен в Националния генетичен фонд. Той е единствената стара местна раса сред 20-те породи коне, отглеждани у нас. Запазен е в полудиво състояние. Векове наред е пренасял багажа на подвижните пастири.

Това е животното, с чиято незаменима помощ са построени много от хижите в българските планини. Носи товар, равен на собственото му тегло. За него специалистите казват, че където не може да мине човешки крак, минава каракачанският кон. Породата се отглежда все още във високите части на Родопите, Рила, Пирин и Стара планина.

Породата е перфектна за планинска езда според специалистите. Конят ходи бавно, внимателно, преценява пътя и рисковете за падане в дере при него са минимални. Той е нисък, набит, от типа на понито, с много гъста, къса грива, търпелив, с изключителна работоспособност, перфектно телосложение и копито, което има отлично сцепление към камъка.

Сега каракачанският кон се използва главно в дърводобива. Освен че превозва дърва за огрев, напоследък е предпочетен и като планински туристически кон. Отглежда се целогодишно на паша, сам се пази от диви животни.

Кобилите раждат сами в дивата природа без човешка помощ. Новородените бързо се ориентират и следват майка си, подобно на дивите им роднини.

Подобен тип коне могат да се видят като изображения в тракийските гробници, в апликациите на Летнишкото съкровище и други.

Въпреки препоръките на специалистите през 30-те години на миналия век каракачанският кон да се използва като подобрител на селските коне относно техния нрав и устойчивост, не е приложен никакъв систематичен подход към породата и тя е била изоставена. Малка група каракачански коне се е отглеждала за известен период в Държавно предприятие „Кабиюк" край Шумен, но след това е ликвидирана. В същото време румънският Хуцул, Босненският планински кон и полският Коник са били развивани и в наши дни фигурират във всяка книга за коневъдство, разказа Атила Седефчев - съучредител на Асоциацията за развъждане на местни автохтонни породи.

Междувременно първи три кончета са се родили наскоро в стадо каракачански коне в село Костилково в Източните Родопи. И трите новородени са мъжки и се чувстват добре. Очаква се до края на пролетта стадото да се увеличи с още четири кончета.

Стадото каракачански коне е създадено по българо-холандски проект с цел природосъобразно поддържане на пасищата в района на защитената зона по НАТУРА 2000 „Бяла река".