В правосъдието трябва да се отнеме властта от лобитата и да отиде в магистратите, за да може след това тази система да прочисти другите. Това заяви в студиото на „120 минути” министърът на правосъдието Христо Иванов.

„Чашата на реформите е полупълна, въпросът е да се погрижим водата в нея да е чиста”, подчерта Иванов, като припомни какво се иска от България и с последния мониторингов доклад – борба с корупцията, ясно назоваване на проблемите и план за решаването им.

„В България има немалко осъдени съдии и прокурори, в т.ч. и за корупционни престъпления (...) Това, което хората очакват да видят, е осъждане за системните проблеми. За да се случи това обаче ние трябва да създадем инструменти, които да се борят с корупцията”, подчерта Иванов.

Според него стратегията за съдебна реформа е била приета с конституционно мнозинство в пленарна зала, но от „коалиция на нежелаещите” т.е. на тези, които не искат да бъдат възприети като противници на съдебната реформа, но сега е важно същите да не се превърнат в нежелаещи да я реализират.

„Публичните институции у нас твърде лесно попадат под влиянието на лобита, които подменят властовите процеси”, коментира Иванов и подчерта, че освен органите за борба с корупцията, у нас има проблеми и в функционирането на контролните органи в отделните сектори, като пример за това е случилото се с КТБ.

Казусът „Панов”

„Изборът е факт. ВСС направи своя избор толкова добре, колкото беше способен, президентът също каза своята тежка дума” – така Христо Иванов коментира избора на Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд.

Министърът не присъства на процедурата. Той обясни, че е бил на неформален съвет на министрите в Рига, като в момента тече втората фаза от напредъка на България – страните-членки трябва да дадат своите оценки, като те, по думите му, са по-важни и от мониторинговия доклад.

„Аз имах своите несъгласия с цялостния подход на ВСС към тази процедура”, напомни Иванов, като посочи, че е избрал да се срещне с колегите си от ЕС пред „това, на което щях да стана свидетел”.

Христо Иванов подчерта, че Лозан Панов е направил силни заявки за реформи и е демонстрирал ярки позиции, като сега въпросът е какво ще направи начело на ВКС.

„Темида, както всички власти в България, има своите заболявания, но да не забравяме, че в нея работят и изключително качествени магистрати – гледайте на тях като на агенти на промяната”, призова Иванов.

Кой стои зад Христо Иванов?

Министърът затвори темата „Лозан Панов”, като се постави на негово място: „Аз като министър идвам като избран от тези, които трябва да се реформират”.

„Аз през целия си професионален път съм се занимавал с анализи в областта на съдебната реформа – и като политически, и като юридически процес”, подчерта Христо Иванов. Той посочи, че зад неговите идеи за реформа стоят множество експерти и професионалисти.

„Оставката е най-лесното нещо, особено когато човек харесва много повече живота си на нормален гражданин, отколкото на министър, както е в моя случай”, подчерта министърът, но допълни, че първо ще направи всичко по силите си, за да убеди политическата класа да приеме необходимите реформи и да стигне до консенсус за тях вътре в съдебната система.

„България има огромна подкрепа от всичките си европейски партньори – най-накрая”, каза Иванов.

Съдебната реформа у нас: И вълкът сит, и агнето - изядено

Коментар на Канна Рачева

Още при първата ми командировка в Съединените американски щати през 2005 г. юристите там ми обясняваха, че 90 на сто от съдебните дела се решават по бързата процедура.

Доста държави от Европейския съюз стигат до тази процент с козметични изменения в съдебните си системи. Тихо и кротко, само там, където са необходими поправки.

У нас, обаче историята за съдебната реформа я знаят всички. И тези, които са влизали за нещо в съда, и тези - които не са. Няма да открием топлата вода с констатацията, че и преди, и сега ни липсва синхрон между съда и прокуратурата. Или е само на думи.

Идеи още много - за преструктуриране на Висшият съдебен съвет в 2 колегии, като не постоянно действащ орган, и за по-голямо самоуправление на съда, и за нов Наказателен кодекс.

Така, година след година, от дума на дума, пак става ясно, че за някои от тези изменения е необходима нова Конституция и Велико Народно събрание. Тогава обаче, отделните власти няма да могат спокойно да продължат игрите си с куклите и парцалките, а на първо място ще излязат истинските проблеми, а не дребните теми.

Достатъчно е да преброим колко институции са призвани да се борят с корупцията у нас, за да стигнем до перифразиране на една известна поговорка: И вълкът гладен, и агнето - изядено.