Крайната бедност и социална изолация, с които се характеризират някои общности в страната, увеличават уязвимостта им към радикални религиозни или други идеологии. Това е записано в проекта на Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма до 2025 г., качен на портала за обществени обсъждания на Министерски съвет.
„Съществуват отделни признаци на поляризация и противопоставяне на етно-религиозен признак. Неравностойното икономическо положение на определени обществени групи създават среда за разпространение на радикална идеология”, пише в документа. Авторите му допълват, че има и риск от провокиране на антиислямски и ксенофобски настроения.
Отбелязва се също фактът, че с помощта на интернет гражданите имат достъп до радикална пропаганда.
Като друг риск се посочват българските граждани, които са обучавани в чуждестранни религиозни центрове, където се проповядва екстремистка идеология.
От работната версия на стратегията се разбира, че за правителството наличието на такива радикализирани българи е факт и съществува опасност при завръщането им у нас те да се ангажират в пропагандна дейност или опити за реализиране на радикални идеи на територията на България.
Според авторите на стратегията, има риск представители на български местни общности „дори без самите те да се стремят към участие в бойни/терористични действия в Сирия или Ирак, да адмирират и подпомагат пътуващите през страната европейски бойци”.
Именно завръщащите се джихадисти и опасността да се слеят с големия бежански поток са традиционен риск, който е намерил място в документа. Обърнато е внимание на риска от съвместни действия на криминални и терористични организации, както и на традиционните затруднения, които имат йерархично организираните служби в ситуациите, които изискват бърза реакция.
И какво правим?
Стратегията залага на разгръщането на мащабни мерки за превенция на радикализацията и тероризма с помощта и на гражданския сектор. Към екстремистките идеи и проявления са причислени и расизмът, ксенофобията и престъпленията от омраза.
Документът призовава за активно сътрудничество с Европол, Евроджъст, Европейската комисия, Интерпол и др.
Целта е да се разработи ефективен механизъм за ранно разпознаване на знаците и проявленията на радикализацията и идентифициране на уязвимите индивиди. В същото време, на местно ниво държавните институции, местната власт, служителите „на първа линия” и неправителственият сектор трябва да действат в синхрон.
Мерките предвиждат чрез системата на образованието, възпитанието и спорта да се развива критично мислене и преценка сред младежи и други уязвими групи, както и повишаване на осведомеността за демократични ценности и предлагане на алтернативни ролеви модели. Акцент тук е изготвянето на „адекватни учебни програми”.
На екстремистката пропаганда пък трябва да се отговори с „контрааргументи и позитивни послания” и пресичане на екстремисткото съдържание в социалните мрежи. Трябва да се насърчава и културният междуетнически и междурелигиозен диалог.
На фона на това, групите, пряко ангажирани с терористична дейност, трябва да бъдат разбивани, а членовете им своевременно да получават обвинения и да бъдат изправяни пред съда. Обектите от критичната инфраструктура пък трябва да бъдат с подобрена защита, а като приоритет е създаването на възможност за наблюдение на потенциални заплахи от тероризъм.
