Как онкоболна жена спечели съдебна битка срещу Министерския съвет и министъра на здравеопазването и доказа, че част от правилата, по които ТЕЛК издава решенията си са приети в нарушение на закона.
И как държавата се оказа неподготвена за решението на съда и превърна издаването на експертни решения на хората с трайни увреждания в „параграф 22”.
В края на 2010 г. на Мануела Тошева й откриват рак на гърдата. И битката за живот започва. „Беше доста страшно. Човек изпада в шок и общо взето не може точно да прецени какво мисли, какво прави, накъде да се отправи”, разказва тя.
Минава през операция, химиотерапия и „челен сблъсък” с ТЕЛК. Първото й решение е от 2011 г. за 92% трайно намалена работоспособност за срок от 2 години. След като изтича, жената се явява пред комисия всяка следваща година до 2016.
„Това е свързано с постоянни прегледи, постоянно събиране на документи, явяване в точно определено време, пътуване… Счетох, че това е непосилно за мен и трябва да си защитя правата в съда”, спомня си тя.
Мануела завежда дело в началото на 2016 г. Оспорва текстове в Наредбата за медицинската експертиза приета през 2010 г. и изменена през 2014 г. Сред оспорените текстове е този, според който решенията се издават за срок от 1 до 3 години в случаите, в които не са пожизнени.
„Самият съд констатира, че част от разпоредбите противоречат на закона за здравето. Доказахме, че няма никакви мотиви за приемането на тези разпоредби, което е абсолютна предпоставка за отмяна на всеки един подзаконов нормативен акт”, пояснява адвокатът на Мануела – Пламен Бахчеванов.
В решението на Върховния административен съд е записано:
Ако увреждането е окончателно, т.е. лицето не може да се излекува от заболяването или състоянието му не би могло да се подобри в обозримо бъдеще от 1 до 3 години с оглед на други фактори като възраст, трудова среда и прочие, би следвало органът на медицинската експертиза ТЕЛК или НЕЛК да разполага с оперативна самостоятелност да определи по-дълъг срок на инвалидизиране.
Мануела оспорва и отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност при заболявания като нейното, както и самата методиката за прилагането, която лекарите следват при определяне на крайния процент при всички болни, а не само при тези като Мануела.
„Считам, че след като състояние на съответния пациент не се е подобрило или влошило, не би трябвало да има намаляване на процентите при следващите преосвидетелствания”, казва Мануела.
Според съдът „Методиката не е обоснована от медицински критерии и съображения. Напълно неясен е указаният механизъм за комбиниране при определяне на крайният процент загубена работоспособност“.
В края на ноември 2016 г. тричленен състав на Върховния административен съд отменя тези оспорвани разпоредби. Министерският съвет и министърът на здравеопазването обжалват. На 11 май 2017 г. петчленен състав потвърждава решението.
„Докато течеше делото на петчленен състав считаме, че държавата е бездействала и е могла по това време да измени по някакъв начин тези разпоредби и да няма празнота каквато се получава на практика”, пояснява Бахчеванов.
При служебното правителство, екипът на здравното министерство прогнозира крайното решение на съда и подготви наредбата, но вече мотивирана, за ново гласуване, за да избегне правна празнота, която може да доведе до проблеми в ТЕЛК. Срокът за общественото обсъждане изтече няколко дни след като кабинетът „Борисов 3” се закле. Гласуването й обаче така и не е факт.
Отмяната на текстовете от Наредбата и липсата на нови постави издаването на експертни решения на хората с увреждания в „параграф 22”.
„Нямаме формула, по която да изчисляваме крайния процент. На практика какво може да направите в тази ситуация? Абсолютно нищо”, пояснява д-р Боряна Холевич от ТЕЛК – София. „Ние преглеждаме хората, не ги връщаме, вземаме им документите, не им издаваме експертни решения до момента, в който не получим инструкция по каква методика да работим”, добавя тя.
С инструкции министерството излезе не за лекарите, а за журналистите. Писмено обясни как следва да се прилага наредбата и увери, че не би трябвало да има притеснения, тъй като нямало правна пречка органите на медицинската експертиза да имат затруднения в работата си.
Ситуацията може да остави без инвалидна пенсия много хора, тъй като тя се изплаща за срока на експертното решение. Ако той е изтекъл, а ново няма, парите не се полагат.
На 25 май правителството одобри представителите си в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тепърва той трябва да изпрати становище по обявената за ново гласуване наредба за медицинската експертиза. Това е единственото становище, което се чака, за да бъде приета от кабинета.
Делото на Мануела, решението на съда и ефекта от него, се превърнаха в пореден повод за „вглеждане“ в работата на ТЕЛК и в нуждата от реформа.
„Темпото, с което работи медицинската експертиза е отчайващо”, казва Райна Шопова, която е майка на дете с увреждания.
Синът на Райна е на 7 с генетично заболяване и с атактична детска церебрална парализа. Вече е минал три пъти през експертна комисия. Последният е отнел 8 месеца.
„Средата на юли съм подала документи за преосвидетелстване, в края на август получих писмо за явяване с дата края на октомври. Резултата беше незадоволителен за мен, защото свалиха процента и то доста хлъзгаво, обжалвах пред НЕЛК и докато приключим с НЕЛК и се сдобием с решение стана началото на месец март тази година – 8 месеца”, пояснява Райна.
В пакет от законодателни промени лекари, подкрепени от пациентски организации, предлагат задължителен тримесечен срок за освидетелстване, който да спазват както ТЕЛК, така и Националната експертна лекарска комисия, завишаване на процентите на тежките увреждания и премахване от наредбата на заболявания, които не инвалидизират, като дегенеративните, характерни за напредналата възраст.
„Трябва да няма предпоставки хората да си измислят допълнителни диагнози, за да се домогнат до по-висок процент, съответно до по-адекватна помощ”, смята Райна.
С предложените промени се настоява още да се разшири кръга от заболявания, за които се дава пожизено решение, като се включат и тези, които не търпят обратно развитие. Като например инсулинозависим диабет, болест на Бехтерев, множествена склероза.
Лекарите настояват в комисиите на ротационен принцип да присъства представител на НОИ и ако той подпише с особено мнение решението, то директно да подлежи на разглеждане от НЕЛК. Настояват директорите на Регионалните здравни инспекции също да могат да обжалват решения. Искат и независим контролен орган, подчинен директно на министерството на здравеопазването, който да проверява всички издадени решения.
Статистиката на НОИ показва, че към момента броят на инвалидните пенсии е малко над 940 хил. Около 410 хил. от тях обаче са социални пенсии за инвалидност в размер на 25%, които се дават като добавка на вече пенсионирали се хора. От 2015 г. спря изплащането на тези добавки за новите случаи.
„За да няма злоупотреби, и за да не се говори за фалшиви телкове, за мен нещата трябва да са внимателно разписани, подложени на обществено обсъждане, да се направи читав документ без да се бърза, защото сега сме изпаднали в един вакум, много хора са лично засегнати и искат нещата да се решат час по скоро, а час по-скоро и на парче решение няма”, смята Райна.
В предложените законодателни промени се предвижда максимален срок от 5 години, в който да важи експертното решение когато не е пожизнено. Досега действащото ограничение от 3 години отпадна с решението на съда и на практика остави комисиите сами да решават.
Пакетът със законодателни промени, предложени от лекари от ТЕЛК, е представен на партии, на омбудсмана и е внесен в здравното министерство в началото на тази седмица.
От ведомството не откликнаха на поканата ни за участие в предаването, а от социалното министерство обясниха, че им предстоят срещи и консултации с организациите на хората с увреждания и с други заинтересовани страни, на базата на които тепърва ще се изработят промени.
ТЕЛК изглежда КЛЕТ. Не само ако го прочетем на обратно.
Хората с увреждания сами го реформират – с дела в съда.
Лекарите – с предложения за законодателни промени.
А властта – с обещания. От години.
