Какво очакват и какво пожелават българите през новата година на Европейския съюз? Този въпрос зададе в края на отминалата 2014 г. представителството на Европейската комисия у нас.

Над 100 са споделените мнения и пожелания на страницата на българското представителството на Европейската комисия във Facebook. Повечето от тях са за нови работни места, икономическа стабилност, мир и грижа за гражданите.

Според последното изследване на Евробарометър, повечето българи имат положително отношение към политиките на ЕС (51%). Най-големи евроентусиасти са гражданите на Полша (61%), Румъния (59%) и Ирландия (53%).

Най-негативно настроени са в Гърция, Кипър, Австрия и Великобритания.

Снимка: bTV

Ние сме сред оптимистите за бъдещето на съюза, но сме скептични доколко нашето лично мнение има значение във вземането на решения.

Така попадаме в групата на 15 държави, сред които най-песимистични са кипърците, гърците и португалците.

Европейски граждани

Боряна и Галина следват архитектура в София. Казват, че като европейски граждани искат да имат свобода да реализира идеите си и образованието им да се признава навсякъде. От няколко месеца Боряна е на обучение в Италия по европейската програма за студентски обмен „Еразъм”.

„Точно това, което искат младите хора да имат по-креативно мислене, да се развихрят – това го нямаме тук, а в други държави точно така се водят проектите”, казва тя.

Младежката безработица е един от показателите, по които страната ни в момента е водеща в Европа.

„Това е много опасно, защото тези хора стават мишена за крайни популистки влияния и те самите губят пред себе си перспективата. Европейските институции следят много добре това, защото не искаме да имаме едно цяло поколение, което да е загубено поколение”, коментира ръководителят на представителството на ЕК в София Огнян Златев.

Повече работни места е едно от многото пожеланията, които българите отправят на страницата на ЕК у нас.

„За българските граждани по-важни са въпросите, свързани с ежедневието, икономическото положение в страната, нуждата от реформи в сектори като здравеопазване, социална сфера, образование”, посочи Златев.

Повечето от българите все още са привърженици на европейската идея, но има и критики.