Пострадалите общини от миналогодишните опустошителни наводнения все още трудно се възстановяват. България вече може да направи равносметка за щетите и може да разчита на помощ от Европа.

Три са най-засегнатите райони от бедствията през 2014 г., в които се разчита на помощ по линия на европейския фонд „Солидарност”. Това са Варна заради „Аспарухово”, Мизия и Стара загора, Хасково и Бургас.

До момента са отпуснати 10,5 млн. евро от фонд „Солидарност” за Варна. 9 млн. лв. ще бъдат за отводнителния канал в „Аспарухово”, който допринесе за унищожителния потоп.

По-тежка е картината в Мизия, където бедствието се определя като регионално и сумите, на които може да се разчита, са по-малки. От поисканите 79 млн. евро от фонд „Солидарност”, регионалния министър прогнозира, че ще бъдат отпуснати до 2 млн. евро за Мизия и Видин.

За Хасково и Стара Загора предстои да се заяви претенция.

Проблемите в районите

Равносметката в „Аспарухово” шест месеца след наводнението: новообразуваните свлачища са укрепени, 40 улици са ремонтирани. Най-големият проект, който обаче все още не е започнат, е цялостното изграждане на двете дерета - местата, където всъщност беше потопът.

„Дерето не е оправено и се страхуваме винаги, ако завали дъжд, не можем спокойно да спим, да не се получи нещо подобно, да не изживеем пак ужаса, който изживяхме”, надява се Стоянка Тодорова.

За отводнителните канали са нужни 11 млн. евро. Чакат се от европейския фонд „Солидарност”. „Да почнем максимално бързо изграждането на тези охранителни канали, защото те ще дадат дългосрочна сигурност и решаване на този проблем в район „Аспарухово”, обясни кметът на Варна Иван Портних.

И докато Варна може да разчита на повече средства за възстановяване в Мизия, бедствието е преценено като регионално и компенсациите ще бъдат по-малки.

Предстои да се изчислюват щетите за Югоизточна България. „Тези тежки наводнения, които имахме в Стара Загора, Хасково, Ямбол и тези места, които също бяха много сериозно засегнати. Тук много е важно да се направи преценка дали можем да приемем, че това е бедствие с национален мащаб, или обхватът е регинален, защото, както е видно, ако е регионален обхватът, много по- малък ще е размерът на финансирането”, обясни регионалният министър Лиляна Павлова.

В края на юли 2014 г. невиждан порой събори мост и предизвика няколко свлачища в община Родопи. Пет месеца по-късно е възстановен напълно разрушеният мост в село Първенец. Построени са обходни черни пътища до Храбрино и Дедево. На няколко транша държавата е превела около 3,6 млн. лв. за възстановителни дейности. „Зимата ще направим подпорните стени, насипите, а през пролетта, когато отворят асфалтовите бази, ще бъде положен и асфалтът”, обясни кметът на Родопи инж. Пламен Спасов.

Има общини обаче, в които девет години след катастрофалното наводнение от 2005 г. не са възстановени жизненоважни инфраструктурни обекти. В Белово щетите са били оценени на над 25 млн. лв., до момента държавата е осигурила едва 13 млн. лв.

Пометен от два потопа, Бургас трудно се възстановява от щетите. С 2 млн. лв. помощ от държавата и 400 000 лв. собствени средства, са ремонтирани част от разрушените пътища и са изградени допълнителни преливници на двата язовира край града. Опасно остава дерето на река Отманлийска, взело последователно четири жертви. „Хидроинжинерите казаха, че рискът е много голям за всички жители на „Ченгене скеле”, ако не се направи корекция на дерето, ще бъдат залети и ще има пак човешки жертви”, обясни кметът на Бургас Димитър Николов.      

За да се намали опасността от нови опустошителни наводнения в района, са необходими поне още 10-12 млн. лв.  

След трагедията в Бисер преди близо три години, в Хасковско бяха инвестирани много пари в строеж на диги и разчистване на речни корита. Това на практика спаси региона от нова трагедия, но не спаси домовете и поминъка на хората. „Щетите са ограничени до възможния минимум, за щастие нямаме нито една жертва”, подчерта областния управител на Хасково Добри Беливанов.

Най-опасна си остава Марица, която заради скъсани диги на места продължава да поглъща хиляди декари плодородна земя.

Държавата ще настоява пред Брюксел наводненията в Югоизточна България да бъдат признати като национално бедствие. Парите ще бъдат насочвани и към проекти за възстановяване на пътната и железопътната инфраструктура на държавата и общините.