Комисар Георги Узунов се издига в йерархията на Специализирания отряд за борба с тероризма от най-ниското управленско ниво – командир на екип. Преди това 10 години служи в българската армия, до 1989 година. В периода 1991 – 1996 година е началник на група за специални операции. След това става началник на сектор „Специална подготовка”. През 2003 година, първоначално с временна заповед, а след това и с постоянна е назначен на длъжност командир на СОБТ.

Добър ден, комисар Узунов. Скоро станаха 5 години, откакто оглавихте Специализирания отряд за борба с тероризма. Ще ни кажете ли какво се промени в статута на отряда за това време?

През 2003 година отрядът получи нова щатна структура – по-оптимална и мога да кажа по-функционална, в съответствие със задачите, които се изпълняват. През 2006 година влезе в сила настоящият Закон за МВР, съгласно който СОБТ от пряко подчинение на министъра на вътрешните работи премина в състава на Национална служба „Полиция”. Към момента се работи по нов закон за МВР,  по който ще има нови промени, но все още е рано да се коментира какви ще бъдат.

Има ли нужда от други промени за по-ефективната работа на отряда?

Нужда от промени винаги има. Те се появяват в ежедневието. Задачи, които преди са се решавали по един начин, сега изискват друг подход, друга методика, организация и средства. В това отношение от 2003 година насам в отряда беше направено доста за подновяване на материално-техническата база.

Закупено беше ново водолазно оборудване в комплект със специализирани плавателни средства, нова парашутно-материална част от най-висок клас, алпийска екипировка, въоръжение и защитни средства за личния състав от оперативните звена. В непрекъснат процес на обновяване е и автомобилният парк, но тук все още има какво да се желае. Наред с това особено радващи и полезни за нас са активните международни контакти на отряда с аналогичните структурни звена на страните от Европейския съюз, а и не само с тях.

Налице ли е необходимата финансова мотивация за вашите служители? Отговаря ли заплащането на тяхната физическата и психическа натовареност?

Финансовата мотивация не трябва да се пренебрегва. Всеки човек има нужда от заплащане, съответстващо на характера и рисковете на труда, който полага. При нас то не е много по-различно от това в другите служби на МВР.

Основната мотивация за служба в отряда обаче не е заплащането, а вътрешната убеденост и нагласа за упражняване на тази изключително специфична професия с висока обществена значимост и личностна реализация, въпреки че понякога в публичното пространство се търсят преди всичко скандали и пикантерии, свързани с отряда.

В разговорите, които провеждам с кандидатите за служители, никога не е ставало дума за размера на заплатата и никой от тях не се е интересувал от този въпрос. Значи нещо друго ги привлича при нас и това става ясно от психологическото изследване в Института по психология на МВР,  на което се подлагат всички те.

Българската държава грижи ли се по някакъв начин за своите командоси, след като напуснат отряда или се пенсионират? Много страни предоставят възможности на антитерористите си да упражняват уменията си и в цивилна среда след напускане на съответната служба – било като обучаващи, като преподаватели и др.

Служебният статус на антитерористите от СОБТ по нищо не се различава от този на всички останали служители на МВР. Докато те са на служба, упражняват професията, която сами са си избрали, ползват се и с някои преференции, но напуснат ли отряда, стават редови граждани. Държавата не се интересува къде отиват и с какво се занимават.

Тоест, няма някакви специални грижи за тях?

Няма специални грижи за тях. Преобладаващата практика в редица страни е такива служители, след като достигнат до определена възрастова граница, да бъдат пренасочвани в други структури на МВР,  или да им се намира подходяща работа, съответстваща на техния опит и професионална квалификация. При нас това е въпрос на личен избор. Определена помощ в това отношение оказва създадения през 1993 г. „Съюз на бившите барети” като обществена организация с основна цел социалната адаптация на напусналите отряда служители и тяхната по-нататъшна реализация в цивилния живот.

Оказван ли е някакъв политически натиск върху отряда от партии, организации или отделни лица за последните 5 години?

Отговорът на този въпрос е съвсем кратък – не. Откакто аз съм начело на отряда не съм изпитвал какъвто и да е натиск откъдето и да било.

Известно е, че баретите тренират ежедневно и поддържат постоянна бойна готовност. Един от проблемите пред тях беше, че рядко участват в реални акции? Промени ли се тази ситуация?

Функциите и правомощията на СОБТ са ясно и точно формулирани в Закона за МВР и Правилника за неговото приложение, а именно: предотвратяване и пресичане на терористични действия, задържане и/или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления, оказващи или склонни да окажат въоръжена съпротива, освобождаване на заложници, организиране и осъществяване охраната на органи на МВР,  държавни органи и организации при изпълнение на функциите им, извършване на действия във връзка със защитата на държавни и обществени интереси, престъпни посегателства и терористични актове.

Това, че засега в България няма прояви на тероризъм в истинския смисъл на това понятие, т.е. насилствени действия на политическа или религиозна, екстремистка основа, не означава, че страната ни е застрахована от такива днес или в най-близко бъдеще.

На този въпрос следва да се гледа най-сериозно и това, което зависи от нас, от СОБТ, ние го правим, подготвяме се в съответствие с регламентираните ни задачи и функции, и поддържаме постоянна готовност за действие.

Друг е въпросът, че отрядът може да бъде използван по-активно за изпълнение на определени задачи в помощ на други служби на МВР,  но решението за това не е в моите правомощия.

Специализираните тактически звена за бързи действия (СТЗБД) към регионалните дирекции на полицията си вършат добре работата в борбата с криминалната и организираната престъпност и ние се радваме, че голяма част от тях са преминали обучение при нас.

Към момента СОБТ се ангажира за изпълнение на задачи с по-голяма сложност, отговорност и риск. Напомням, че отрядът взе участие в обезпечаване безопасността на Президента на САЩ - Джордж Буш, при посещението му в България и негови екипи бяха в най-тесния периметър на охраната му. Подобна бе ситуацията и при посещението на Президента на Русия - Владимир Путин. Погледнато хронологически - СОБТ е изпълнявал задачи в пълния спектър на своите компетенции.

Все още ли е същата процедурата за използване на отряда?

Би могла още да се усъвършенства и оптимизира. Надявам се това да стане с приемането на новия закон за МВР,  но като цяло в световен мащаб използването на подобни отряди минава през определени процедури.

Ще ни кажете ли имена на опасни престъпници, в чието залавяне отрядът е участвал?

Разбирам вашето професионално любопитство, но от наша професионална гледна точка това не е прието.

На какво ниво е обмяната на опит с антитерористичните служби на другите страни?

Активизирането на международните контакти на отряда започна през 90-те години на миналия век и към момента ние сме съставна част от антитерористичната общност на страните от Европейския съюз.

Само през 2007 г. са осъществени над 15 мероприятия за обмяна на професионален опит, на специализирана информация и участие в съвместни тренировки, учения и състезания в страни като Франция, Германия, Испания, Финландия, Гърция, Швеция, Норвегия и Унгария. Представянето на нашите екипи беше много високо оценено от европейските ни партньори и в отряда вече започнаха да пристигат покани за участие в подобни мероприятия и за настоящата 2008 г.

Служителите на отряда завързаха персонални приятелства с колеги от сродните ни звена там, където са били. Съвсем наскоро имахме удоволствието да ни гостува командирът на Групата за намеса към жандармерията на Франция (GIGN) - полковник Денис Фабиер, под чието ръководство беше проведена операцията по освобождаване на заложниците от похитения от алжирски терористи самолет на летището в Марсилия през 1994 г.

Във Франция съществуват два отряда – единият е към полицията – RAID, вторият е GIGN, към Националната жандармерия на Франция. Особеността там е, че жандармерията е в състава на Министерството на отбраната, но изпълнява полицейски задачи. Френските жандармеристи са военизирани, така че те си носят званията, докато служителите на RAID са полицейски служители.

Много добри контакти поддържаме с GSG-9 – гранично защитната група на антитерористичния отряд на Федерална република Германия и със SEK - специалните групи на Бавария. Във всяка германска провинция има по два отряда от SEK, които си делят територията наполовина. Те са полицейски специални отряди за борба с терористични действия, тежка криминална престъпност, организирана престъпност и са методически свързани с GSG-9. Действат на територията на съответната провинция, а GSG-9 има правомощия извън територията на Германия, там, където има техни мисии, представителства.

С кои други държави обменяте опит?

От 2003 г. сме имали контакти с „Алфа” и „Вимпел” – антитерористичните подразделения на Федералната служба за безопасност на Руската федерация. Много полезни връзки осъществихме и с отрядите на страните от Балканския регион – Македония, Албания, Хърватска, Черна гора, Сърбия, Румъния и Турция.

Разбираме, че с европейските страни работите много добре. А със САЩ?

Преди години наши специалисти бяха на обучение в Съединените щати и съответно в СОБТ се проведоха няколко специализирани курса от американски инструктури, които се оказаха много полезни за нашата професионална дейност.

Ставало ли е въпрос за обмяна на опит или специализирано обучение в техни специални подразделения или учебни центрове?

Да, има идеи по тези въпроси, но това изцяло зависи от правителството на САЩ.

С Израел поддържате ли някакви контакти и обмяна на опит?

Поддържаме непрекъснати контакти с охраната на израелското посолство по определени въпроси.

Оставам с впечатлението, че отрядът е по-познат навън и получава по-голямо признание отвън, отколкото в България?

Доволен съм от оценката на колегите от сродните отряди от другите страни към нас. И това не е проява на престорена учтивост или дипломация от тяхна страна. В нашата професия се говори открито и точно.

Отрядът е познат в Европа и се ползва с много добро име.

А доколко СОБТ е признат в България е въпрос на много фактори от всякакво естество. Във всички случаи заслужава по-голямо внимание, дори само предвид ескалацията на международния тероризъм.

Разполага ли СОБТ с необходимата материално-техническа база, каквато имат сродните ви антитерористични служби в Европа, Русия и САЩ?

В сродните на нашия отряд структури навсякъде по света значителна част от служебното време се отделя за тренировка и обучение. В тази връзка материално-техническата база е от изключителна важност. Като цяло СОБТ разполага с добри условия за работа, екипировката и въоръжението на нашите командоси е на добро ниво, но в някои направления има още какво да се направи.

Посещавал съм районите на някои от специализираните чуждестранни отряди и ми е правило впечатление, че те са изградени с перспектива и ясна концепция за професионалната подготовка на тези отряди, и в пълно съответствие с целта на тяхното създаване и функциониране. Някои от тях разполагат с учебно-тренировъчни центрове, които осигуряват 100% реалност на условията за провеждане на специални операции. Разбира се, длъжни сме да се съобразяване и с възможностите на министерството в това отношение.

А вие къде тренирате?

Ние тренираме на територията на цялата страна, в нашата база, на полигоните на МВР и МО, на сгради и транспортни средства, на летищата и пристанищата, на обекти, потенциално застрашени от терористични актове, в планините и на море.

Вижте втора част на разговора.