Блясък
10-те най-скъпи снимки в историята
С помощта на фотоапарата майсторите на обектива ни показват моменти, които остават завинаги
Кой дава пари за строежа на катедралата “Св. Александър Невски”?
БГ Бизнес
Строежът на храма започва през 1904 г. и е завършен през 1912 г.
Катедралата “Св. Александър Невски” е един от емблематичните символи на София. Величествена и красива, тази сграда е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев, италиански възпитаник, с помощници руските архитекти Александър Смирнов и Александър Яковлев.
Строежът на храма започва през 1904 г. и е завършен през 1912 г., като цялостното изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева.
Историята на идеята за храма е много интересна. Идеята за построяването на храм-паметник на руските воини, загинали за свободата на България, дава Петко Каравелов на Учредителното събрание през 1878
г. във Велико Търново. Първото предложение е той да се изгради на хълма Царевец, княз Александър I Батенберг обаче настоява мястото да е в избраната за столица - София. Решено е патрон на бъдещия храм да е св. Александър Невски, покровител на царя освободител Александър II.
След дълги години на спорове за вида на храма и недостиг на средства строителството започва през 1904 г. За него са похарчени 5,5 млн. лв. Огромна част от парите са събрани от дарения. Самият княз Батенберг дава 6000 златни лева и прави специално обръщение към народа - всеки да даде, колкото може. Така храмът е завършен през 1912 г., а за първи път камбаните му огласят столицата година по-късно след победата на българската войска при Одрин. Църквата е осветена чак през 1924 г., а от 1953 г. е патриаршеска катедрала.
По време на Първата световна война, в която Русия е противник на България и дори води сражения срещу българската войска в Добруджа, цар Фердинанд предлага храмът да смени името си на „Св. Св. Кирил и Методий“. Предложението е одобрено и прието от правителството на Васил Радославов след ожесточени дебати. След българския крах в нея, всички военновременните решения са ревизирани, а Радославов е осъден на доживотен затвор задочно от Третия държавен съд. Така „Александър Невски“ продължава да съществува с първоначалното си име съвсем скоро след акта на преименуване.
Междувременно цар Борис III вече е поел тежката корона от баща си, когато най-сетне след бурното десетилетие на войни и разочарования на 24 август 1924 храмът е осветен. Това е било предвидено да се случи на 25-ата годишнина от възкачването на престола на Фердинанд на 2-и август 1912, но форсмажорните обстоятелства отлагат събитието с цели 12 години. Първият празничен звън на камбаните оглася столицата по-рано – след славната победа на българската войска, довела до превземането на одринската крепост през 1913 година.
През 1953 българското правителство отпуска 30 милиона за възстановяването на храма, засегнат от бомбите, хвърлени над София. През същата година на църквата е даден статутът „патриаршеска катедрала“. На 18-ти октомври 1998 година, след посещение на патриарх Максим в Москва, руската патриаршия дарява част от мощите на светеца, които и до днес са изложени за поклонение в софийския храм.
Дървените врати на храма са изработени при Карл Бамберг, собственик на мебелна фабрика във Виена. Те са изработени от славонски дъб и са покрити с дърворезба от кръстообразни розетки.
