Защо Марчо Марков, известен преди като участник в предаването „Сървайвър”, а напоследък – като свидетел на стрелбата срещу Димитър Желязков в Слънчев бряг, се предаде сам на полицията и страхува ли се за бъдещето си? Как се е разиграла ситуацията във вечерта на нападението и как е живял през двата месеца, докато полицията го издирваше? Каква е властта на Митьо Очите и неговите хора?

На тези и други въпроси отговаря самият Марков, ексклузивно пред Росен Цветков от bTV, само минути преди да отиде в полицията.

- Как всъщност се реши да се предадеш и къде беше през последните два месеца?

- Доста по-късно всъщност разбрах, че съм издирван и причината да се предам са именно последните събития, които се случват. Имам някакъв поглед. Следя какво се случва след въпросната вечер и именно палежите на колите, заплахите на персонала на заведенията, последното и взривената бомба вече е нещото, което ме подтикна да направя това нещо. Защото не знам какво трябва да чакаме още да се случи, за да видим някакво действие от страна на държавата и органите на реда.

За вечерта на стрелбата по Митьо Очите той си спомня:

Въпросната вечер аз бях там. Щях да излизам с приятели по–късно. Вечерях. И в момента всъщност, в който се случваше това, аз пиех с приятел кафе. С един от посочените – Иван. Когато около 9 ч. над 20 човека влязоха в заведението, гледката беше просто потресаваща. Заведението беше пълно с хора. Още са ми пред очите децата, имаше 3–4 малки деца на възраст 4–5 години на входа. Тези мъже минаха покрай тях, съпровождани от Митьо Очите, който не е безизвестен за всички. Не може да си представите как изглеждаха тия хора. Въоръжени. Някои от тях имаха бронежилетки. Запасани пистолети. Виждаха се мачетата, брадви. А в същото това време тия хора ги изкараха все едно влизат в заведението да си режат пържолите с тия оръжия. Това го няма и по филмите.

Още като се сещам, се стресирам от това, което стана. Аз за съжаление бях на място, на което не можах да видя точно какво се случи и откъде и как са тръгнали точно изстрелите и т.н. Аз просто чух (…) Те помитаха маси, столове по пътя си и малко след това се чу прещракване, изстрели и всички побягнахме. Просто те бяха толкова много хора, че за по-голямата част от клиентите на заведението едва ли е било възможно да видят, тъй като те направиха преграда, отивайки към сепарето, на което седеше Божо.

Той  (Митьо Очите – б.ред.) вървеше най-отпред. Те влязоха толкова бързо, че буквално за секунда мина покрай мен. Но това, което видях беше, че той е с бронежилетка и изключително настървен. Не знам каква е била причината, нито защо и как се стигна до това нещо, но това го нямаше и по филмите. Не знам какво е докарало, каква е причината да се стигне до там, но за мен това беше един акт на някакво безумие, на агресия.

Аз съм местен. Имало е случаи, когато съм бил на една маса с Митьо Очите, не съм бил никога близък с него, но визуално като местен го знам. Имам респект от него. И от хората му. Точно и за това за мен е абсурдно и потресаващо как, искам някой да ми отговори на въпросите, защо и как моята снимка се озова там? (в групата, участваща в престрелката по Митьо Очите – б.ред.)

Аз не съм чул досега някой местен да скочи срещу него. За мен той има огромна власт, мисля, че има и в момента. В този случай при така стеклите се обстоятелства определено се страхувам за живота си и за живота на моите близки, казва Марков.

– Какво може да направи този човек и неговите хора всъщност? Докъде може да стигне?

– Дори за това се притеснявам да говоря, тъй като всички сме чували всякакви истории. Те не са една и две и не ми се иска да изпадам в детайли.

– За тези два месеца имаше ли някаква опасност за теб? Например, да бъдеш намерен от тези хора и да ти се случи най–лошото?

- Абсолютно, аз имах точно такива опасения. Аз не съм се крил от органите на реда, аз по–скоро се дистанцирах от средата, в която съм бил и от хората, от които съм бил обкръжаван. За да не вредя на тях и по някакъв начин някой да не стигне до мен.

– Как се криеше всъщност? Как живееше в тия два месеца? Какво преживяваше?

– Как да ви кажа... Това не го пожелавам на никого. На никого не го пожелавам. Не съм бил в чужбина, както много хора си мислеха и пишеха. Бях си тук, на уединено място. Виждах се с много тесен кръг от хора. И то доста време след това. Последния месец, може би. Общи линии в самота живях през това време.

– Всъщност на теб ти повдигат обвинение за това, че си част от организирана престъпна група заедно с част от тези лица... Каква е тази група, ти на какво ниво си в тая група?

– Това за мен е направо абсурдно. Тъй като чета, интересувам се от това което се случва. Казват, че групата функционира от 2013 г., ако не се лъжа до 2016 г. Значи, като започнем от участието ми в „Сървайвър”, аз съм имал живот и съвсем различна дейност, която за повечето хора е известна.

Тука се говори за две групи, но виждаме едната, в която попадам и аз, и всъщност само от нея има задържани и издирвани. А какво се случва с другата група? Къде е справедливостта?Аз не съм чул досега да има едно повдигнато обвинение за най-елементарното – хулиганство, или пък на фона на всички тия брадви, мачетата, един акт за хладно оръжие да бяха направили. Това е абсурдно.

– Какво те свързва с Божо Кравата освен това, че сте учили заедно?

– Нищо друго. Бяхме състуденти. Той е по-голям от мен. Завърши, ако не се лъжа, образованието си. Аз бях прекъснал, сега отново съм студент. От там... тренирали сме много. Имах много близки и приятелски отношения с него.

За евентуалната си съпричастност към наркоразпространението Марков казва:

Виж как изглеждам... За употреба на наркотици дори не искам да става дума. И както споменах за мен е абсурдно да се говори за група. За мен това е абсолютно скалъпено. Значи, такава дейност трябва да бъде доказана. Трябва да... не знам как може някой просто да надхвърли такива обвинения? Нали трябва да има някаква дейност, някакви... тия хора трябва да имат нещо общо. Какво общо имам аз с тези хора? Освен това, че ги познавам. Аз познавам много хора. Как може това да ме направи съпричастен? И аз да отговарям за подобен тип обвинения? Това е абсурдно за мен.

– Знаеше ли за всичко, което се случва по тая тема, следеше ли процесите?

– Имаше период, в който не исках нищо да знам и не следях нищо. Не ползвах нито телефони, нито интернет и по–скоро исках да забравя. През последните седмици се поинтересувах повече. Върнах лентата. Четох. Виждах как се развиват нещата, какво се случва. И просто се потресох от всичко това, което става. За това ви казвам последните събития, именно запалената кола на жената на Божо беше нещото, което ме подтикна и си казах „не мога повече така”. Не мога да чакам повече. Какво трябва да чакам, да убият някого ли?

– Ти със сигурност си преминал през много неща – „Сървайвър” е едно от тях, то е състезание, но дори самата думата „сървайвър” (оцелял – от англ. ез) говори за това, че се бориш за оцеляване – сега как ще се бориш да оцеляваш?

Веднъж участвах в „Сървайвър”, това беше втория път. „Сървайвър” остана на заден план. През последните месеци случилото ми се ме направи по–известен, отколкото „Сървайвър”. За което винаги ще съжалявам и това не ми харесва.

Снимка: bTV

– Какво предстои според теб?

– Нямам представа. Аз съм готов да съдействам напълно, първото нещо, което се иска от мен, ще го направя, но аз мога да говоря истината такава, каквато я казвам в момента. Не знам какво да очаквам. Истината е, че това което виждам, се страхувам дори да си представя. Опитвам се да се подготвя за най-лошия сценарий, защото за мен това да попадна въобще зад решетките, е абсурдно. Аз не се чувствам виновен за каквото и да било. Това беше една вечер, която аз трябваше да прекарам страхотно и да изляза вечерта с приятели. Тя се превърна в мой кошмар.

– Близките ти как живеят в момента? Какво знаят за теб?

– Да ви кажа честно, не знам. Мога само да гадая. И когато се замислям, ми тежи много, защото за да предпазя себе си и тях, аз не съм имал никакъв контакт с никого от тях. С никого от най–близките ми хора.

– Те сега ще те видят, какво искаш да им кажеш?

– Че съм добре. Надявам се, че са по-спокойни. Че все пак имам някаква надежда, че ще има справедливост и скоро ще можем да бъдем заедно.

– Вярваш в това?

– Искам да вярвам, но ми е трудно в момента.

Вижте пълния разговор във видеото: