Забраненият Озьорск – там, където се ражда програмата за ядрени оръжия на СССР
В продължение на десетилетия, градът с население от около 100 000 души не се появява на нито една карта, а самоличността на неговите обитатели е секретна
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 1
  • 1
    2
Озьорск
Снимка: btvnovinite.bg

През 1946 г. СССР започва строежа на секретен град, известен като "Град 40". В него са настанени някои от най-големите ядрени специалисти, които имат задачата да развият Съветската програма за ядрени оръжия, включително и атомна бомба. 

Дълбоко в гъстите гори на планината Урал, край огромната атомна централа Маяк се намира забраненият град Озьорск. Кодовото му име е "Град 40". Това е мястото, където се ражда програмата за ядрени оръжия на СССР. В продължение на десетилетия, градът с население от около 100 000 души не се появява на нито една карта, а самоличността на неговите обитатели е секретна. Хората са работели с мисълта, че тяхната работа създава ядрения щит и спасение за света. В града им е имало всички удобства на съвременната цивилизация, но никой не е имал правото да го напуска.

Озьорск
Снимка: btvnovinite.bg

Много негови граждани напускали този свят на средна възраст, страдайки от заболявания, за които никой не е имал обяснение. А когато медиците отчитали, че в града е имало огромни нива на смъртност от ракови болести, властите са им заповядвали да изтрият данните в техните регистри. Докато се е строяла атомната централа "Маяк", съветското правителство дори забранява на жителите на Град 40 да напускат пределите на града в продължение на 8 години. А нивата на радиация са били отчетени като 5 пъти над тези в Чернобил.

Децата не знаели какво работят родителите им. Едно от тези деца е Надежда Кутепова, която се превръща в активист и защитник на човешките права и разказва на света за тоталната засекретеност, в която гражданите на Озьорск са принудени да живеят. Тя печели множество врагове и в крайна сметка е принудена да напусне Русия с 4-те си деца и да потърси политическо убежище във Франция. 

Озьорск
Снимка: btvnovinite.bg

Какво по-точно означава да си роден в град, който не съществува на картата?

До 1994-та година не се знаеше нищо за затворените градове, те не съществуваха на картата, а са общо 10 броя. Те бяха секретни и нямаха название. Но ако ти си обикновен жител на града, обикновено дете, това изобщо не се отразява на твоето ежедневие. Единственото различно нещо, което осъзнаваш, е че градът ти е обкръжен от ограда с бодлива тел, и всеки път при влизане и излизане, ти си длъжен да представяш специален пропуск.

Кога и как разбрахте, че нещо не е наред в родното Ви място? 

Когато едно дете пораства, всичко му се струва нормално. Тоест, това, че в нашия град имаше ограда и войници не ме учудваше. Първите ми спомени се отнасят до пътуването ми в Свердловск, сега е Екатеринбург, при баба ми. Родителите ми винаги ме предупреждаваха, че нашият град е секретен и наоколо гъмжи от шпиони, и ако не искам мама и татко да бъдат арестувани, то аз не трябва да казвам на никого откъде съм. А ако ме попитат – трябва да казвам, че съм от Челябинск. И вероятно тогава за първи път у мен се появиха някакви съмнения, че нещо не е наред.

Добре, как са възможни тези неща? Вие сигурно никога не сте канили гости у дома си? И вашите роднини, които са извън този град?

Да, действително съществуваше този проблем. Едната ми баба работеше в завод "Маяк" , но другата живееше в Свердловск и това бе един голям проблем, защото на родителите ми се налагаше да ходят в режимния отдел да подават заявления и да чакат определено време за разрешение. И никога не се знаеше, дали ще те пуснат при баба ти или ще ти забранят. А баба имаше право да идва при нас само веднъж годишно. Това беше една наистина трагична ситуация. Що се отнася до познатите, то на нас още от детските години не ни идваше на акъла, че можем да поканим някой от вън. Спомням си един случай, когато през лятото заминахме на лагер някъде на юг…бяхме група деца, учителят също ни предупреди да не казваме откъде сме. А ако някой ни попита, трябваше да използваме версията, че сме от Челябинск. Обаче на летището една жена ни попита откъде сме и къде отиваме. Ние казахме, че заминаваме на юг, обаче тя настойчиво питаше откъде сме. Казахме, че сме от Челябинск. А тя отговори "Ау, и аз съм от Челябинск, от кое училище сте?" Спомням си чувството на ужас, когато трябваше да отговоря на въпроса. И си помислих, че сигурно тази жена е шпионин, че родителите ми ще ги арестуват, и ако я излъжа, то ще стане може би много по-зле, отколкото ако си замълча. Ужасна ситуация, но ние го възприемахме като даденост.

Коя е тази велика тайна, която толкова трябваше да пазите?

Работата е там, че това производство на обединение "Маяк", това е заводът, заради което е създаден и градът Озьорск. Някога той се наричаше Челябинск-40, по-късно Челябинск-65, и там се произвеждаше плутоний в промишлени мащаби за съветските атомни бомби. И съответно всичко това трябваше да се пази в тайна от нашите потенциални противници. Например, през първите 10 години, става въпрос за края на 40-те и началото на 50-те години, на хората им беше забранено дори да пишат писма и пристигащите в града буквално изчезваха за роднините си. Чак в края на 50-те години бе разрешено пращането на писма, а през 60-те – вече да се пътува извън Озьорск.

Всъщност вашата баба каза ли на вашите родители какво се случва в града? С какво в действителност се занимава?

Мисля, че не. Аз възстановявах случващото се по разкази на други хора. За съжаление, моите роднини, работили в "Маяк", не доживяха до съзнателната ми възраст. А моята баба Надежда Кузлова, която е пристигнала през 48 година, и бе мобилизирана от Комунистическата партия, тя практически правеше първия плутоний с голи ръце. И тя почина през 1965 година от рак на лимфната система. Това е било 7 години преди да се родя.  Баща ми е роден в Свердловск и бе хвърлен да предотвратява една авария през 57 година, когато е бил 18-годишен и студент в Техническия институт. Той остана в Озьорск и работеше за 235-тия радиационно-химичен завод за преработване на ядрено гориво. Аз бях 11-годишна през 83-та година, той беше болен от рак, а през 85-та година той почина, имаше рак на червата, с метастази в белия дроб.  И тогава цялата информация беше засекретена и ние никога не сме говорили за неговата работа. Веднъж, в училището ни възложиха да опишем къде работят нашите родители. Аз знаех, че майка ми е лекар, а баща ми е инженер в завода. И когато го попитах "Татко, с какво се занимаваш в завода?", той ми отговори "Правя обвивки за бонбони". Това е единственото нещо, което си спомням той да е споделял с мен. Когато почина, бе издаден документ, че е умрял от някакво общо заболяване. А 22 години след смъртта му, през 2007-ма година, когато аз вече станах правозащитник, установих, че причина за смъртта му е участието му в ликвидирането на последиците от аварията през 57-ма година.

Кога хората, познати от детските ви години започнаха да боледуват?

Вижте, ситуацията, когато от раждането си живееш на едно и също място, то всичко в него ти се струва в реда на нещата. И когато хората около теб умират на 40-50 години, въобще не мислиш, че могат да доживеят до 90. Странно ми беше, когато майка ми често пътуваше до някакви заводи, правеше някакви прегледи, справяше се с критични ситуации, и аз чувах думите "облъчване" или "радиация", но не обръщах особено внимание на това. И тук трябва да спомена, че в затворените градове може би съществува специална идеология и практически така ни възпитават, че да можем да обслужваме ядрените предприятия. Ние не задавахме никакви въпроси, и знаехме, че ние тук, в Озьорск, сме спасителите на света. Че ние правим ядрената бомба, и практически установяваме паритет между СССР и САЩ. И светът трябва да ни е благодарен. Ние трябва да пазим мълчание и цената на човешкия живот не е важна. И тази идеология не се състои от някакви лозунги, това е ежедневно състояние, за което ти говорят родителите, в училище… Естествено, не си задаваш въпрос каква е цената на всичко това, само знаеш, че така трябва и това е необходимо за доброто на държавата.

Вие разказвате цялата тази история на света, това е било огромен риск за вас. Какви врагове си навлякохте с това?

Аз създадох обществена организация, "Планетата на надеждите" в нашия град през 99-та година. Когато я създавах не предполагах, с какви рискове, трудности и опасности ще се сблъскам. Веднъж отидох на екологична конференция, организирана в Челябинск, и там имаше доклад на ръководителя на комитета по екология на Озьорск и той говореше за неща, които в нашия град не е прието да се говори и които се смятаха за лъжа. Аз отидох при него и го попитах "Как може да говорите за тези неща?", "Вие съобщавате за замърсявания, за аварии, и ако всичко това е истина, то защо всички в нашия град смятаме, че това е съчинено от нашите врагове, за да се затвори завода". А той отговори "Нали разбирате, че в нашия град има определена идеология…. Когато аз създадох обществената организация, нашата програма се отнасяше до защита на правата на бременните жени, и това дори не засягаше екологията. В нашия град бяха организирани юридически консултации, и там започнаха да идват не само бременни жени, но и други хора, защото те бяха безплатни. Чак тогава разбрах, на колко много хора са накърнени правата. Тоест, те страдаха, но не можеха да се защитят. И всичко станало с баба ми, баща ми,  в семейството, оформи реалността и аз започнах да защитавам тези хора. Разбира се, поех определен риск, но в живота има едно състояние, когато си мислиш "Боже мой, доколко ти омръзнало от всичко това?", и че на това нещо трябва да се противодейства, и не е важно дали ще бъде по-спокойно, това е състояние само на крачка от отчаянието. Създаването на организацията за защита правата на тези граждани е един опит да ги предпазя от подобни унизителни състояния – да живееш в една меко казано замърсена територия.

Миналият месец повечето медии съобщиха за замърсяване, повишено ниво на Рутений 106. За възможен източник бе посочен именно "Маяк" и Озьорск- градът за който става дума. Руските власти обаче отрекоха това.

Вижте, първоначално информацията за това, че в Европа е регистрирано замърсяване с рутений, аз прочетох в един сайт и източникът беше Министерството за Ядрена Безопасност на Германия. Не обърнах особено внимание на това, защото информацията за подобно нещо за мен е нещо обикновето. Но, щом чух декларацията на РОСАТОМ и "Маяк", и че нищо не се е случило, аз определено се усъмних. И понеже това се повтаряше, реших, че трябва да се разследва тази ситуация. Искам да знаете, че въпреки че съм политически емигрант във Франция,  мечтата ми е един ден да се върна да работя в Озьорск, и да се върна на тези територии, които са замърсени. Само през последните години в "Маяк" се случиха много аварии, корупционни скандали, някой нещо не е изпълнил, някой нещо не е построил. За това, когато започнах да изучавам ситуацията, обърнах внимание, че на 25-ти и 26-ти септември в Озьорск е бил подаден сигнал за тревога. Подобно нещо се случва, при провеждане на учения и според нормите, всички трябва да вземат мерки и да се проведе евакуация. Това не беше нещо необичайно, но същевременно не беше планирано. Освен това ми направи впечатление, че този ден в завода за преработка са се провеждали изпитания на новото оборудване, с нов вид гориво и аз предположих какво се случва. Работата е там, че в този момент учените заявиха, че рутеният, който е изпуснат в атмосферата е бил в чист вид без примеси на други изотопи. А френските учени, които ме консултираха, предположиха, че това е процесът на остъкляване на веществото. И за да разбера, дали това е станало в "Маяк" ми се наложи да проуча ситуацията с процеса на остъкленяването в пещта в 235-тия завод, за който вече споменах. Там е работил баща ми, и разбрах, че тази пещ е била построена наскоро, и процесът на строителството е бил съпроводен с множество нарушения. Първо договорът за строежа е бил сключен с фалирало предприятие. По-нататък стана и ясно, че подобна авария е била възможна единствено в завод 235 и тази ситуация изобщо не е нова за "Маяк" или за РОСАТОМ и редовно всичко се покривашe.

 Предвид това, какво се е случило в Озьорск и с вашето здраве, бихте ли желала да се върнете там?

Преди всичко, аз се смятам за дъщеря на Озьорск, дори дъщеря на "Маяк", желая да се върна там, и смятам, че хората от този град са атомни роби, и те почти не разбират как биват експлоатирани и как се накърняват техните права. И колко е тежко да се живее на това ядрено сметище на света и да се грижат за всичко това, което е натрупано в тези хранилища. И тези хора трябва да се пазят. Видяхме какво се случва и това, което излетя в атмосферата, заради него как се разтревожи светът. И ние трябва да спрем всичко това, а се вижда колко сме безсилни, дори не можем да получим нужната информация. В "Маяк" има огромно количество ядрени отпадъци, равни на 12 Чернобила. И трябва да се види колко е опасно всичко това.

А вие как сте със здравето? Имате ли проблеми?

Искам да кажа, че нямам проблеми със здравето, защото взимам специални мерки, но проблемът с емиграцията изобщо не е допринесъл за укрепване на здравето ми. Аз съм запозната с различни укрепващи здравето методики, за да нямам проблеми. Но доста големи проблеми имаха 2 от 4те ми деца. Единият син се роди с 6-ти пръст, и той бе отстранен, а другото дете имаше кожно заболяване, причините за което не можеха да се изяснят. Никакъв тест за алергии не го хващаше и после ни казаха, че това било на имунна основа. Аз смятам, че има погрешна демографска политика в Озьорск, където насилствено се задържаха хората. И за това не бих желала моите деца да се върнат там един ден.

  • 1
    2
Още по темата
1 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре