Иран е разтърсен отново от масови демонстрации. Това е втора подобна вълна в рамките на последните две години.

106 са жертвите на протести в Иран, съобщи правозащитната организация "Амнести интърнешънъл". ООН. Няколкодневните безредици избухнаха в петък заради повишаването на цената на горивата.

Спонтанни протести имаше в няколко големи града в цялата страна, включително и в столицата Техеран.

Върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей днес обясни бунтовете с чуждестранна намеса. От своя страна Върховният комисариат на ООН за правата на човека обвини властите в Техеран, че са използвали прекомерна сила срещу мирните демонстранти.

Предишният изблик на недоволство избухна в края на 2017-а и продължи през по-голямата част от 2018 г.

Между протестите тогава и тези сега има нещо общо. Причината за гнева на иранците са икономическите трудности, с които се сблъскват.

През 2017 г. увеличението на цените на хранителните продукти изкара жителите на големите ирански градове на улиците, а сега те излязоха заради скок от 50% в стойността на бензина.

Наистина е учудващо, че в една от страните водещи производителки на петрол има подобно увеличение, но то бе обосновано от върховния лидер аятолах Хаменей с необходимостта от средства за социално слабите граждани в Иран. Според Иранската търговска камара 33% от иранците през 2017 г. са живели под прага на бедността.

Причина за икономическите и социални трудности управляващите в близокоизточната страна виждат в санкциите, които САЩ налага на Иран, след като Вашингтон обяви оттеглянето си от „ядрената сделка” с Техеран. А зад протестите властите виждат „саботаж”, подкрепян от „враговете на революцията”.

Наистина, санкциите имат своя дял в усложняването на обстановката в Иран. Все пак обаче трябва да се отбележи, че протестите през 2017 г. започнаха много преди Тръмп да се оттегли от „ядреното споразумение” и да наложи нови ограничения на търговията с Техеран.

Благодарение на „ядреното споразумение” през 2015 г. бяха освободени огромна част от авоарите на Иран зад граница, а подновяването на търговските отношения със Запада благоприятстваше увеличението на БВП в страната.

Снимка: Reuters

Разследване на „Ройтерс” обаче показва, че от икономическия просперитет полза извличат само няколко държавни фирми и върховния лидер Али Хаменей.

Вместо да инвестират средства в подобряване на ситуацията с най-бедните жители на Иран, тогава лидерите на страната решиха да платят с наличните пари за утвърждаване на хегемонията си в региона.

Иран е изхарчил 16 милиарда долара за финансиране на милиции и други военни формирования в Ирак и Сирия. Това разкритие направи преди няколко седмици американският представител за Иран Брайън Хук пред телевизия „Ал Арабия”.

Вероятно, ако част от тези средства бяха заделени за социални програми и облекчаване на ситуацията с най-бедните, сега иранските власти нямаше да се сблъскват с такива протести и да обвиняват за ситуацията „враговете на революцията”.