Страшно, стряскащо, но не и изненадващо. Насилието във Фъргюсън (Сейнт Луис, Мисури), избухнало в понеделник, бе предвидимо и оправда най-лошите очаквания на всички страни. На 9 август бял полицай застреля невъоръжен чернокож младеж. Само преди дни съдът реши да не повдига обвинения на служителя на реда. Улиците на града се превърнаха в арена на тежки погроми.

Снимка: EPA


„В продължение на седмици знаците бяха навсякъде. Военни пред мола, на магистралата и по бензиностанциите, хеликоптери, които летяха толкова ниско в небето, че разклащаха домовете ни. Длъжностните лица ни казваха да запазим спокойствие, а след това обявяваха извънредно положение.

Обявиха, че стотиците хиляди долари, похарчени в борба с безредиците, и допълнителните хиляди полицаи не значат предрешен изход на процеса. Казаха ни, че съдебните заседатели все още обсъждат, че тези неща отнемат време. Нашите улици обаче отсякоха, че присъдата отдавна е подпечатана”. Така започва текст на автор от Сейнт Луис, публикувано в Politico.

„Използване на сила”

„Използването на сила”- или когато полицай е оправдан за прилагането на смъртоносна такава, варира в различните американски щати. Законът в тази му част в Мисури е смятан за по-благосклонен към служителите на реда от закона в другите щати, според експерти, цитирани от Wall Street Journal.

"Законът наистина е доста ясен - полицейски служител може да използва смъртоносна сила, когато е необходимо, за да предотврати телесно увреждане или смърт", коментира Дейвид Клингер - професор по криминология и наказателно правосъдие в университета в Мисури, Сейнт Луис.

Травмите на полицая Дарън Уилсън при борбата му с Майкъл Браун.
Снимка: EPA



Делата срещу употребата на неправомерна сила от страна на полицаи доста често изпадат в невъзможност за доказване на това, че поведението на един служител на реда е било обективно необосновано. „Те са конкретен пример за това, което наричаме „лошо”, но „законно” („awful but lawful” – на английски език), добавя Клингер.

Хората, които останаха настрана

„Всичко в обявяването на решението на съда - времето, снизходителният тон, седмиците на военизиран патрул по улиците, изглеждаше създадено така, че да запали  града. Нищо не се е променило в Сейнт Луис от август – нито сълзотворния газ, нито тълпата, още по-малко страха. Нищо не се е променило, освен това, че вече официално е ясно, че убиецът на Майкъл Браун няма да бъде съден”, пише още в писмото на автора на Politico.

Туитър регистрира над 3,5 милиона постинга с хаштаг #Ferguson на 24 ноември, когато бе обявено решението на съда полицаят Дарън Уилсън да не бъде подвеждан под отговорност за убийството на Майкъл Браун.

Снимка: nasa.gov


От друга страна останаха гневът, тъгата и неразбирането на хората, които са извън демонстрациите и които поемат последствията от тях.

„Целият ми живот е прекаран във Фъргюсън. Медиите не ни помогнаха, правителството няма да ни помогне. Те ще стоят и ще гледат как градът изгаря, както направиха вечерта в понеделник”, споделя пред Би Би Си жител на Фъргюсън.

Мъж на около 50 години смята, че проблемът е причинен от хора отвън: „Мисля, че гражданите на Фъргюсън – чернокожи, бели, всякакви, трябва да открият себе си и да поемат нещата в свои ръце”.

Снимка: EPA


„Ние живеем тук заради разнообразието и искам децата ми да го усетят. Не искам да растат на зелени морави”, казва майка на три деца, имайки предвид предградия без чернокожи.

„Подозрителен” чернокож тийнейджър

Случаят с убийството във Фъргюсън и вълната на насилие, която избухна след него, провокира журналиста от Wall Street Journal Гари Фийлдс, който е чернокож, да сподели случай от своето детство.

Когато е на 17 години се прибира от боулинг към дома си в Александрия, Лос Анджелис, носейки топката си, обувки и кърпа. По пътя забелязва засилено полицейско присъствие. Разбира, че в района е извършено убийство, а заподозреният, който е избягал с колело, е чернокож мъж, висок 167 см.  

Докато върви, до Гари Фийлдс спира патрулка и от нея излиза полицай и насочва пистолета си към него. „Дулото му изглеждаше като тунел към вечността”, спомня си журналистът: „Знаех няколко неща инстинктивно: Не бягай, не мърдай, не спори и преди всичко, не питай защо си спрян. Запази спокойствие, за да живееш, помислих си аз”.

"Обърни се бавно", каза полицаят. Точно това и направих. Попитах дали мога да оставя чантата си за боулинг бавно. Знаех, че трябва да направя всичко, за да не предизвикам страх в служителя на реда. Мъртъв, но невинен си е мъртъв”, казва още Гари Фийлдс.

„Бях спасен, когато друг полицай, който се появи. Той се обърна към служителя на реда, който беше насочил оръжие срещу мен, и започна да задава въпроси, които в друга ситуация биха изглеждали комични. „Това дете изглежда ли ти 167 см?” Аз съм 190 см, отговорих. „Това дете изглежда ли на 40 години?” Аз съм на 17. „Това дете изглежда ли 68 кг?” Аз съм 104”.   

„Американската дилема”

Изявлението на първия чернокож американски президент Барак Обама по случая „Фъргюсън”, призовавайки за спокойствие, бе: „На първо място, ние сме нация, изградена на принципите на правовата държава. Трябва да приемем решението на съда. Има американци, които са съгласни с него, и такива, които са дълбоко разочаровани, дори ядосани. Това е разбираема реакция".  

Тези думи до голяма степен определят разделителната линия на засегнатата общественост. Американците, които вярват, че правната система генерално работи честно и добре, ще са склонни да вярват, че съдебните заседатели са взели най-правилното решение. Тези, които вярват, че системата е наредена срещу малцинствата, особено срещу младите афроамерикански мъже, ще бъдат склонни да вярват, че това е поредното замазване, пише New Yorker.

Снимка: EPA


Изданието припомня още, че 70 години след монументално изследване на расовите отношения в САЩ на Гунар Мюрдал, те остават на "Американска дилема".

Един от нейните проблеми е, че чернокожите предимно смятат, че системата на наказателното правосъдие е предубедена към тях. Инциденти като убийството на Майкъл Браун подсилват това чувство. Докато тези видове неща продължават да се случват, ние ще продължаваме да виждаме повече сцени като един снощи в Фъргюсън, заключва New Yorker.