България се класира на последно място от всички 28 държави от ЕС в Индекса за възприятие на корупцията през 2016 г., изготвен от международната неправителствена организация „Прозрачност без граници” (Transparency.org).
Първото място в него означава най-ниско възприятие на корупция, а последното – особено силно усещане у гражданите за корумпираност на страната им.
Резултатът на България от 41 пункта остава непроменен от миналата година.
Страната ни дели 75-ото място в списъка, в който са включени общо 176 държави, със три други страни – Турция, Кувейт и Тунис.
В предишния индекс – този за 2015 г., страната ни е била 69-а от общо 168 държави и отново последна в ЕС.
От страните от ЕС в индекса за 2016 г. преди България са Гърция (69-а), Италия (60-а) и Румъния (57-а). Унгария е предпоследна със своето 57-о място, Хърватия – заема 55-а позиция, а Словакия – 54-а.
От държавите от региона най-напред е Словения (31-а), Кипър е 47-и, Сърбия – 72-ра,
Албания и Босна са на 83-ото място, а Македония е 90-а.
Най-назад, на 95-о място, е Косово.
Русия и Украйна делят 131-ото място с Казахстан, Иран и Непал.
На първо място в класацията на „Прозрачност без граници” с най-ниско възприятие за корупция са Дания и Нова Зеландия (с 90 пункта) и Финландия (89 пункта).
Челната десетка допълват Швеция, Швейцария, Норвегия, Сингапур, Холандия, Канада и Германия.
На обратния полюс, на последното 176-о място е Сомалия (10 пункта).
Южен Судан е 175-и (11 пункта), а Северна Корея – 174-а (12 пункта). Сирия е 173-а, а Либия, Судан и Йемен си поделят 170-ата позиция. Афганистан е 169-и, Гвинея-Бисау – 168-а, а Ирак и Венецуела си поделят 166-ото място.
В резюме „Прозрачност без граници” подчертава, че нито една страна дори не се доближава до перфектния резултат от 100 пункта. Над 2/3 от държавите имат под 50 пункта, като средният резултат е само 43 пункта – според неправителствената организация това е индикация за ендемична корупция в държавния сектор.
Страните в първа категория на индекса са далеч по-малко от останалите, чиито граждани чувстват всеки ден осезаемите последици от корупцията.
Резултатите тази година подчертават връзката между корупцията и неравенството, които се подхранват взаимно, за да създадат порочен кръг между корупцията и неравното разпределение на властта и богатството в обществото, отчита „Прозрачност без граници”.
„В твърде много страни има хора, които не могат да задоволят най-основните си нужди и си лягат всяка нощ гладни заради корупцията, докато „силните” и корумпираните се радват на разточителен живот в условия на безнаказаност”, коментира ръководителят на неправителствената организация Хосе Угас.
Взаимодействието между корупцията и неравенството подхранва също така популизма.
„Когато традиционните политици не предприемат мерки срещу корупцията, хората стават цинични. Хората все повече се обръщат към популистки лидери, които обещават да разбият цикъла на корупция и привилегии. Това обаче по-скоро изостря, отколкото успокоява, напреженията, които са главната причина за възхода на популизма”, посочва „Прозрачност без граници”.
