И двете българки, които бяха арестувани в Турция по подозрение във връзки с клон на ПКК, са били освободени, съобщиха за bTV от Външно министерство.

По-рано днес от ареста излезе майката на младата Мира Абдулселамоглу. До вечерните часове на днешния ден обаче не беше ясно обаче дали момичето ще бъде освободено.

В крайна сметка то е на свобода, но ще бъде съдено по бързата процедура за разпространение на антидържавна пропаганда на терористична организация. Мира е с мярка за неотклонение "Подписка" и не може да напуска южната ни съседка, като е задължена да се подписва в полицията два пъти седмично.

Семейството й няма подобни ограничения, но е взело решение да остане в Турция и е наело адвокат за процеса.

Българската държава също има готовност да окаже правна помощ на младата българка. Посланик Надежда Нейнски е говорила с родителите и те са казали, че дъщеря им е добре.

Бащата на Мира Яшар Абдулселамоглу, е уважаван университетски преподавател и активен анализатор по кюрдския въпрос. Приятелят й Джо Робинсън пък е бивш британски войник, който се е сражавал на страната на кюрдска милиция срещу "Ислямска държава" в Сирия.

И той, и Мира в социалните мрежи показват симпатиите си към кюрдската кауза.

Робинсън обаче е бил обвинен от турските власти в тероризъм. Според британското правителство, Частите за народна защита (в чиито редици се е сражавал британецът) не са терористична организация. Според Турция обаче ЧНЗ са терористи.

Защо арестуваха Мира?

Българката е станала оперативно интересна на турските служби заради постовете й във "Фейсбук" в защита на каузата за независим Кюрдистан като: "Можеш да убиеш кюрд, но никога няма да убиеш Кюрдистан".

Тя е наполовина кюрд и в Лондон работи за кюрдска информационна агенция. Любопитното е, че тъкмо чрез пост в туитър лидерът на иракски Кюрдистан Месут Барзани определи датата 25 септември за провеждане на референдум сред иракските кюрди, които нарояват почти 6 млн души.

Този пост в туитър внесе голямо напрежение в Близкия изток, тъй като кюрдите са най-големият етнос в света без собствена държава, пръснати в Турция, Сирия, Иран и Ирак. През годините те са били обект на кървави гонения във всички тези страни.