Ако сте чували за Фарьорските острови, най-вероятно сте футболен запалянко или имате такъв в близкото обкръжение... или пък хобито ви е свързано с географията. Още тази година даже има шанс да викате срещу тях, защото техният футболен отбор ще спори с България на квалификациите за Евро 2018.

Островите, които се намират насред Атлантическия океан, между Норвегия и Исландия (и на 990 км от Дания) имат площ от близо 1400 кв. км и население от 50 хил. души от 77 националности. 60%от местното население играе футбол, но в никакъв случай това не означава, че са добри.

Тази малка и отдалечена автономна област в състава на Дания се изправя пред огромно предизвикателство – „отвоюване” на независимост и отделяне като самостоятелна държава.

За щастие в съвременния свят това може да стане и с гласуване на референдум, като не е нужно да се водят сражения. Позицията на Дания по въпроса е заявена от бившия премиер на страната Ларс Расмусен през 2011 г: „Ако искате независимост, Дания няма да ви попречи.”

Парламентът на Фарьорските острови реши референдумът да се проведе на 25 април 2018 г. На него ще се решава и дали автономната област има нужда от нова конституция.

„Фарьорската конституция ще дефинира нашата идентичност като нация и нашите фундаментални права и задължения като народ. В това число и правото на самоопределение. Освен това ще ни предпазва от злоупотреба с власт”, коментира премиерът Аксел Йоханесен.

Сега датската държава отговаря за отбраната, органите на реда и външната политика на островите. Ръководи и паричната политика. Освен това плаща и субсидия от близо 100 млн. долара на година за местната икономика.

Ябълката на раздора е местният език, който Дания не позволява да се ползва като официален.

Любопитен факт е, че на Фарьорските острови няма затвори, така че ако има престъпници, те се транспортират до континентална Дания. На Фарьорските острови се намира и единственият мост над Атлантическия океан в света.

Към момента те не са част от Европейския съюз, въпреки че са част от Дания. Това обаче се оказва предимство за тях. След налагането на европейските санкции срещу Русия, островитяните започват да снабдяват Руската федерация с огромни количества сьомга.

След анексирането на Крим стокообменът между Русия и Фарьорските острови се увеличава с близо 20%. Във водите около островите текат и сондажи за петрол, като очакванията са изключително богати залежи.

Според премиера Йоханесен следващата стъпка след независимостта ще бъде референдум за членство в ЕС.

„Фарьорската конституция ще прехвърли от парламента на гражданите отговорността за взимане на важните решения. Това ще бъде триумф за фарьорския народ и демокрацията на Фарьорските острови”, смята той.

Към момента фарьорските граждани са разделени почти по равно в позициите „за” или „против” отделяне от Дания, като лек превес имат поддръжниците на независимостта.

Такъв референдум всъщност вече е провеждан на острова през 1946 г., когато близо 51% от жителите гласуваха за отделяне, но датския парламент не зачете резултата.

Този път обаче Фарьорските острови са по-близо от всякога до своята независимост – стига да я пожелаят.