Македонски анализатор: В Гърция има кръгове, които не ни искат в НАТО
Мирослав Резински смята, че Атина повдига въпроса за името, за да не се говори за идентичността
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 1
  • 6
    9
Мирослав Резински
Снимка: bTV

Националистическото надигане в Гърция по въпроса с името на Македония може да се дължи на поемането на бившата югорепублика по пътя към НАТО, като самото наименование на страната е по-маловажният от множество сюжети в регионалните отношения. Това смята македонският политически анализатор Мирослав Резински.

„Много е интересно, че в Гърция нямаше никакви протести по времето, когато в Македония се строяха паметници на Александър Македонски. Когато виждаме, че има усилия на правителствата на Македония и Гърция за решаване на спора и така има шанс за отваряне на вратите на НАТО пред Македония, тези националистически среди се разбунтуваха”, коментира той в студиото на „Лице в лице” на фона на поредните мащабни протести в южната ни съседка под надслов „Македония е гръцка”.

Атина блокира пътя на Скопие към ЕС и НАТО, защото на своя територия има област Македония и твърди, че има риск от териториални претенции.

Протестите в Гърция са заради евентуалното членство на Скопие в НАТОТова коментира журналистът Иван Георгиев, посочвайки, че с тях ще започне бавното откъсване на Скопие от зоната на влияние на Русия на Балканския полуостров

„Проблемът не е в самото име, то не създава претенции колкото това създава идеологията на македонизма – тази идеология се опитва да наложи и в историята съществуването на отделен македонски народ в 2 милениума назад, от времето на Александър Македонски насам. Тя монополизира целия регион”, коментира Резински.

Той отбеляза, че може би за Гърция е по-удобно споровете да са за името, а не за идентичността, защото „може би не е толкова удобно на север от тях да се появят някакви българи”. Анализаторът допълни, че и в Атина има министерство по въпросите на (областите) Тракия и Македония, но това не би трябвало да се чете като териториална претенция към Македония или България.

„Има среди, които не искат Македония да влезе в НАТО”, категоричен беше той и посочи към традиционното сътрудничество между Гърция и Сърбия, която се възползва от ситуацията и в момента напредва по пътя си към евроатлантическа интеграция отчасти и за сметка на Скопие.

Над две трети от гърците се обявяват против името "Македония"Те не искат то да присъства в названието на югозападната ни съседка

Все пак, по думите на Резински, гръцкото общество съзрява и, въпреки мащаба си, последните протести не са сравними с тези от Солун през 1992-1993 г. „Жалкото е, че Македония загуби 10 години в една безумна политика и загуби доста време, за да покаже пред Гърция и пред международната общност, че няма претенции”, коментира той. Според него все по-голям процент от сънародниците му биха приели достойна промяна на името на страната в името на членство в ЕС и НАТО.

  • 6
    9
Още по темата
1 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре