Диджей Фабо дълги години е едно от емблематичните лица на музикалната сцена в Италия. Познат е като забавен, ироничен бунтар, любим гост на шумните партита, но и като любопитен към света пътешественик.

В интервюта споделя, че е влюбен в живота, който го прави щастлив, и в музиката, с която пълни залите по цял свят с хиляди танцуващи хора.

Пътен инцидент през 2014 г. обаче преобръща живота му. Оттогава не може да се движи самостоятелно, жизнените му функции затихват, губи напълно и зрението си. Чувства се безпомощен, че не може да прави най-тривиалните неща, за които другите хора изобщо не се замислят.

Години наред се надява и не спира да се бори, докато болката става непоносимо силна. Тогава започва да се чувства загубен и само с помощта на множество терапии успява да избегне депресията.

Когато приема факта, че вече никога няма да може да застане зад пулта и да накара хората да танцуват и да се усмихват, вижда изход за себе си в евтаназията. Фабио започва нова битка – този път с италианските закони, които я забраняват.

След няколко неуспешни апела към италианските политически среди и към президента Серджо Матарела, диджей Фабо напуска страната. Установява се в Швейцария, където молбата му може да бъде изпълнена.

Швейцария е една от европейските държави, в които евтаназията е възможна, но се прилага само след обстойни прегледи от специалисти.

За първи път легализирането на този избор е направено през 2001 г. в Холандия, а година по-късно и в Белгия. Евтаназията е възможна и в Люксембург, Германия, Франция, Швеция и Испания. Но не и в Италия.

На 26 февруари усмихнатият диджей избира да завърши жизнения си път в специализирана клиника в Швейцария.

В последните минути се обръща към политиците: „Срамота е, че никой в парламента няма куража да се изправи с предложение за закон за хората, които страдат и не могат да намерят покой в собствената си страна, а трябва да отиват в чужбина. Заради закон, който трябва да има и в Италия.”

„Искам да благодаря на един човек, който със своите сили успя да ме спаси от този живот на болка, болка, болка. Той се казва Марко Капато. Благодаря ти, Марко”, обръща се той към юриста, който застава на негова страна.  

В пълно съзнание диджей Фабо стиска със зъби бутона, с който слага край на болката.

По негова молба е заснет с камера, за да не бъдат повдигани обвинения към когото и да било от неговото обкръжение или към болничния персонал.

Смъртта на Фабиано Антониани предизвика вълна от обществено недоволство към политическите решения, взимани на Апенините.

„Не само за да работиш с достойнство, но и да умреш с достойнство, трябва да емигрираш от Италия. Фабо избра смъртта навън, защото неговата страна не успя да чуе апела му”, казва писателят Роберто Савиано.

„Моля за прошка диджей Фабо от името на всички италианци – за това, че не успяхме да изпълним последното му желание. Прости ни, че не успяхме да запълним с твоя апел всяко свободно пространство. Прости на тази войнствена политика и на тази разсеяна и огорчена страна, в която намираш само врагове. Всички ние живеем сякаш сме неуязвими...”, казва още Савиано.

Преди да си тръгне от този свят, диджей Фабо се шегува: „Ако не успея, поне ще се върна в Италия с хубаво швейцарско кисело мляко”. И отправя една молба: „Може да ме вземете за луд, но ви моля за най-голямата услуга – слагайте винаги предпазните си колани”.