Прокуратурата в Холандия реши да не повдига обвинения за военни престъпления и геноцид срещу тримата холандски офицери, командващи „мироопазващия” контингент около босненския мюсюлмански анклав Сребреница през 1995 г., чието бездействие позволи клането на хиляди невинни от сръбската армия.

Оцелели от клането от 1995 г. – най-грозното престъпление, извършвано на територията на Европа от Втората световна война насам – настояваха тримата офицери да бъдат съдени за геноцид и военни престъпления, наравно със сръбските военни, преследвани от Международния трибунал.

През късната пролет на 1995 г. Сребреница е определен от ООН за „защитен анклав”, под охраната на холандски мироопазващ контингент.

През юли същата година, когато започва офанзивата на сръбските части, командващите контингента предпочитат да се оттеглят и да не са опитат да предотвратят кръвопролитието. В резултат над 7 000 мъже и момчета от Сребреница са отведени с камиони, екзекутирани и погребани в общи гробове, част от които все още се издирват.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

АФП цитира решението на Холандската прокуратура, според което „не съществуват доказателства, които задължават по-задълбочено разследване”.

„След запознаване с фактите, главната прокуратура стигна до заключението, че не могат да бъдат повдигнати обвинения в извършване на престъпления срещу командващия Том Кареманс, неговия заместник Роб Франкен и тиловия офицер Беренд Оостервеен”, за смъртта на босненски мюсюлмани по време на клането.

Жалбата срещу тримата е била подадена от Хасан Нуханович, загубил родителите и по-малкия си брат при Сребреница, както и от името на Мехида, Дамир и Алма Мустафович, вдовицата и децата на Ризо Мустафович.

Нуханович, по онова време на 27 години, е служил като преводач на холандския контингент, докато Мустафович е бил електротехник. Жертвите са потърсили убежище при миротворците от Холандия, но според близките им са били принудени да се предадат на босненската сръбска армия.