Гръцките банки затварят врати (ОБЗОР)

Гърция затъва във все по-дълбока финансова криза. Европейската централна банка обяви, че няма да увеличава спешната помощ за трезорите, но остава в готовност да промени позицията си, стана ясно след спешни консултации днес.

Въпреки това, с цел контрол върху движението на капитали, утре банките в южната ни съседка и стоковата борса в Атина oстават затворени. Според местни медии, финансовите институции ще отворят чак след референдума т.е. на 6 юли.

Шефът на гръцката централна банка по-рано даде уверение, че ще направи възможното, за да осигури финансовата стабилност на гражданите.

Страхът от банкова ваканция увеличи опашките пред банкоматите в южната ни съседка. И днес хората чакаха с часове, за да изтеглят парите си, но това става все по-трудно.

Политическо напрежение

Гръцкият парламент одобри тази нощ идеята на премиера Ципрас за референдум за спасителния план, който трябва да се проведе на 5 юли.

"Страната, в която се е родила демокрацията, няма да иска разрешение от г-н Шойбле и г-н Дейселблум разрешение да даде глас на народната воля. Референдумът, на който народът ще реши собственото си бъдеще, ще се проведе, независимо дали нашите партньори го искат или не.", заяви Алексис Ципрас.

Партньорите от своя страна оставиха вратата отворена за преговори.

"Ще продължаваме на работим с Гърция. Могат да се случат много неща, възможни са много сценарии.", каза председател на еврогрупата Йерун Дейселблум. Френският премиер Манюел Валс също заяви, че споразумението остава възможно.

Гърците източват банкоматите, ЕЦБ още дава шанс за спасение(СНИМКИ)

Сцени като пред КТБ из градовете в южната ни съседка

Въпреки това кредиторите отказаха да удължат помощната програма за Гърция след юни.

Според шефа на МВФ Кристин Лагард референдумът няма да има юридическа стойност, тъй като предложението на кредиторите изтича на 30 юни, а гърците ще гласуват едва на 5 юли, когато офертата вече няма да е в сила. Лагард изключи възможността да бъде дадена отсрочка на Атина за погасяване на кредита й към фонда, което трябва да стане до края на месеца.

А у нас?

Експертите са категорични - шокови последствия у нас няма да има, тъй като кризата в Гърция не е неочаквана. И държавата, и банките с гръцко участие са взели необходимите мерки, така че евентуалният и все по-вероятен фалит на Гърция да не доведе до финансови сътресения у нас.

Aко все пак ЕЦБ размисли и спре спешната подкрепа за гръцките банки в следващите дни българите, които планират морето си в Гърция все пак ще трябва да подготвят по-големи суми в брой за почивката си.

Риск за гръцките банки у нас няма, единодушни са експертите. Докато парите в трезорите в южната ни съседка се топят, тук депозитите в дъщерните им клонове растат. „Гръцките банки в България не държат никакви активи в Гърция, всичките им пари в брой са в България”, посочи Георги Ангелов.

В студиото на „120 минути” икономистът Стоян Александров обаче отбеляза, че ще бъде трудно централите на гръцките банки да осигурят ликвидна подкрепа на подразделенията си у нас, ако по някаква причина вложителите започнат да теглят пари.

Стоян Александров: Гръцките банки у нас могат да се страхуват само от клиентите си

Държавата избрала най-скъпия вариант за КТБ - ликвидацията

Преди месец и половина бащата на валутния борд предупреди в интервю за bTV, че най-голямата опасност за икономиката ни идва именно от Гърция. „Ако икономиката там колабира, това ще има последващ ефект и върху България, защото има много гръцки инвеститори в България", заяви Стив Ханке.

Наши икономисти смятат, че негативния ефект от отлива на гръцки инвестиции вече е изконсумиран. Нещо повече, в последните 5 години над 10 хиляди малки гръцки фирми са преместили дейността си у нас.

А според финансиста Емил Хърсев фалитът засяга най-вече държавните плащания в Гърция: „Гръцкият бизнес доказа, че работи достатъчно добре, дори той също е взел предпазни мерки за да се пази от проблемите, в които държавата попада”.

В дългосрочен план

В дългосрочен план обаче, ако гръцката криза продължи, експеритте не изключват тя да е пречка за чуждите инвеститори на Балканите.

„Изведнъж и най-богатата страна от региона ще експлодира и ще стане най-бедна и още повече ще влоши имиджа на региона”, отбеляза Ангелов.

Затова надеждата е Атина все пак да отстъпи за исканите реформи така че да не остане твърде дълго в изолация.

Финансовият минисър Владислав Горанов също вече заяви, че е спокоен за гръцките банки у нас и че не очаква негативен на гръцките проблеми у нас в краткосрочен план.

Въпросът остава дали все пак Гърция ще отстъпи, така че да има шанс за нови преговори по дълга без да се налагат безпрецедентни мерки за излизане от еврозоната, тъй като това е напълно непозната територия за общността.