Икономическо развитие и растеж, сигурност и миграция, икономически и енергиен съюз, промените на климата и Европа като глобален играч на световната сцена – това са приоритетиет за председателството на Съвета на ЕС за следващите година и половина, които бяха представени днес сутринта от правителствените ръководители на Естония, България и Австрия.

Тримата министър-председатели обсъдиха приоритетите. Беше изразена ясната воля, че ще работим в партньорство, в духа на търсене на баланс, консенсус и единство по всички важни въпроси, каза министърът за българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г. Лиляна Павлова.

Премиерите са отбелязали, че страните ще поемат председателството в турбулентен момент за Европа.

Естония – от 1 юли, България – от 1 януари догодина, а Австрия – от 1 юли 2018 г.

Трябва да обединим усилията си, особено по отношение на сигурността, миграцията и обстановката на Западните Балкани, коментира Павлова. България обаче няма намерения да дава нереалистични обещания на страните от Западни Балкани, подчерта тя.

Днес е вторият ден от Европейския съвет. Голямата новина от вчера е решението за структурирано сътрудничество в отбраната. Досега отбраната се смяташе за национална компетентност.

„Днес всички подчертаха, че изграждането на по-организирана и споделена отбранителна структура не е против НАТО, а го допълва. В рамките на Европейския съюз има възможност да има по-структурирани отбранителни отношения с държавите членки, които не са членки на Алианса. Имаме нужда от амбициозен времеви план за определяне на първите проекти. Той трябва да е готов до три месеца“, каза канцлерът на Германия Ангела Меркел.

„Предложенията на Комисията за Европейския отбранителен фонд са безпрецедентни по мащаб и по отношение на общата сума. В продължение на много години напредъкът по въпросите на отбраната в Европа не беше постигнат, а днес видяхме пробив. Той не е нещо революционно, но мисля, че може да сме оптимисти“, каза от своя страна френският президент Еманюел Макрон.

Също снощи британският премиер Тереза Мей представи някои детайли от плановете си за последствията след брекзит. Според нея европейските граждани, които към датата на излизане на Великобритания от ЕС са живели поне пет години на Острова, нямат причини за тревога и могат спокойно да останат.

„Уклончиви и недостатъчни”, обаче ги нарекоха някои европейски лидери.

„Заявихме много ясно нашата позиция – искаме да гарантираме пълно зачитане на правата на европейските и на британските граждани след брекзита”, коментира председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

„Моето първо впечатление е, че предложението на Великобритания е под нашите очаквания и това застрашава правата на гражданите”, добави той.

„Не знам кое му е доброто начало на развода – огромни компромиси от едната и от другата страна”, беше коментарът на българския премиер Бойко Борисов.