Дългият път на славянската азбука

С Рим е свързана голяма част от историята на буквите. В църквата Санта Мария Маджоре папа Адриан II освещава славянската азбука. Тук именно братята Кирил и Методий носят новите букви. В тази църква се случва и първата литургия не само на гръцки и латински, но и на славянски език. В Рим е и гробът на свети Кирил. В града Деня на българската култура и славянската писменост ще бъде отбелязан с тържества, предаде специалният пратеник на bTV Кристина Баксанова.

Базиликата "Сан Клементе" в Рим е мястото, което пази мощите на св. Константин-Кирил Философ. В Рим завършва житейският път на един от създателите на славянската азбука. Но от Рим започва и дългият път на буквите.

„Кирил и Методий отиват в Рим, за да поднесат мощите на св. Климент на папа Адриан II и да изискат благословията на папата за новата азбука на славянските народи”, обяснява богословът Богдан Паташев.

24 май: Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост!

Отбелязваме един от най хубавите български национални празници

Последната мисия на двамата братя е изпълнена успешно. Новите букви са осветени и благословени от папа Адриан II в базиликата "Санта Мария Маджоре". За първи път се отслужва и литургия на славянски език, който е признат за равнопоставен с гръцкия и латинския, а учениците им продължават .

„Кирил почива в Рим и е погребан в базиликата „Св. Климент”, където са положени мощите на папа Климент - третият папа в историята на папите след Св. апостол Петър”, допълва Паташев.

Снимка: btvnovinite.bg

По-късно над старата базилика е построена нова, а по време на наполеоновите войни, мощите на светеца изчезват. В годините на Студената война празникът на българската култура и славянската писменост е повод в Рим да се събира българската емиграция.

„Това са в голямата си част интелектуалци, които са използвали старите спомени от чествания на българската писменост и култура, за да се събират около гроба на св. Кирил в църквата „Св. Климент”. По-късно през 60-те години самото българско правителство започва една активност от българските власти да се вплетат в българската емиграция и това да бъде един канал за контакти и информация, свързани с Ватикана”, казва още богословът.

През 60-те години на 20 век започват разкопки под базиликата в търсене на гроба на светеца.

Проучвайки архивите, монсеньор Леонард Бойл прави голямо историческо откритие - намира мощите на св. Кирил в параклис на стара италианска фамилия. Реликвите са положени в новия параклис на църквата "Сан Клементе" с тържествена церемония.

Снимка: btvnovinite.bg

„За това пренасяне на мощите е поканен лично и католическият български екзарх - тогава Кирил Куртев, който от България отива в Рим. Той е човекът, който взима мощите от гроба, предава ги на папа Павел VI и папата ги полага в новия параклис”, обяснява Паташев.

По същото време проф. Аксиния Джурова е сред българските учени, допуснати да проучват архивите на Ватикана. Тя е и част от първите български официални държавни делегации, посетили гроба на св. Кирил. Проф. Джурова разкрива едни малко познат факт.
 
„През 1981 година с проф. Дуйчев и с Ватиканската библиотека и с папа Йоан Павел II разговаряхме за пренасяне на мощите на Св. Кирил в църквата „Св. София”, като там се планираше да се създаде един музей на Кирил и Методий. Идеята беше да се направи този музей в криптата. За съжаление, тогава стана покушението срещу папата, обвиненията срещу нашата държавата и отношенията замряха”, припомня проф. Аксиния Джурова.

През 1980 година папа Йоан Павел II провъзгласява светите братя Кирил и Методий за покровители на Европа, а след политическите промени е първият глава на римокатолическата църква, който посети страната ни. Тогава български посланик във Ватикана е проф. Владимир Градев.

„Дойде тъкмо на 24 май в България - посещението му бе: „По следите на братята Кирил и Методий”. Ясно съзнаваше историческата роля на българския народ в съхраняването на това дело и осъществяването на моста между Изток и Запад още в годините на княз Борис I и възстановяване на празника именно в България”, коментира проф. Градев. 

Снимка: btvnovinite.bg

„Това не е безпочвено, а много добре премерено - това е да уважи ролята на България, на българските царе, на българската култура за създаването и разпространението на славянската писменост и култура”, допълва той.  

В навечерието на 24 май папа Франциск прие българската делегация, водена от премиера Бойко Борисов. Тази традиция съществува от 70-те години на миналия век и век още се спазва именно заради приноса на страната ни за разпространението на славянската писменост. 

Папа Франциск прие на аудиенция Бойко Борисов във Ватикана (СНИМКИ)

Премиерът е на официално посещение с делегация от министри и депутати

Малко по-късно в българската църква в Рим ще бъде отслужена тържествена литургия, ще се събере българската общност в Рим, а на гроба на свети Кирил ще има и молебен.