Днешният български празник не се отбелязва в Западните покрайнини. За сръбската история няма какво да се чества в Съединението ни.
Макар над 90% от хората в Босилеград да са наши сънародници, там е нормален работен ден. Не са много българските празници, които властите в страната са склонни да признаят.
„Сръбското тълкувание на историята е, че да честваш 6 септември е все едно да честваш поражението на сръбската армия в Сливница”, пояснява директорът на културно-информационния център на българите в Босилеград Иван Николов.
„Те все още живеят в митовете от миналото, тази демократизация не можа да навлезе в съзнанието на хората, да се променят нагласите, да се променят стереотипите от миналото”, допълва още той.
През май българите в Босилеград инициирали поставянето на паметна плоча по повод стогодишнината от опожаряването на града. Идеята не само не била приета, но и плочата изчезнала. Това накарало Димитър Димитров да отпечата имената на загиналите и да ги закачи на къщата си.
Хората не могат да си обяснят защо българската държава не ги е защитила пред сръбските власти в случая.
Нашите сънародници в Сърбия продължават да чакат намеса от страна на българските власти, за да бъдат зачитани всичките им права на малцинство в съседната ни държава.
