Анкара въведе извънредно положение за три месеца (ОБЗОР)

Турция въведе извънредно положение за срок от три месеца. Анкара спира действието на Европейската конвенция за правата на човека. Продължават и масовите чистки във всички обществени сфери.

В столицата Анкара беше застрелян шофьор, който отказал да бъде проверен.

Извънредното положение дава на президента и правителството право да приемат нови закони без одобрението на парламента, а също да ограничават или отменят основни права и свободи на гражданите. Временно ще бъде замразено действието на Европейската конвенция за правата на човека, обяви Анкара.

Турският парламент формално одобри извънредното положение с 346 срещу 115 гласа.

"Целта на извънредното положение е да вземем най-ефикасните мерки срещу заплахата за демокрацията, върховенството на закона и правата и свободите на нашите граждани. Решението в никакъв случай не е срещу демокрацията, закона и свободите, точно обратното, целта е защита на тези ценности", увери Реджеп Ердоган.

Възможните ограничения включват полицейски час, забрана на събирания, по-строг контрол или закриване на медии и конфискации на имущество.

Снимка: БГНЕС

"Това може да влоши ситуацията в една страна, в която нямаме свободи. Сега вероятно те ще намалеят още повече за сметка на господството на управляващите", безпокои се Хасан Таяр, жител на Анкара.

Според Мехмет Ючел, също жител на Анкара, обаче това е правилен ход при сегашните обстоятелства. „Превратът беше грешка, независимо дали подкрепяме управляващата партия или не”, казва той.

Вицепремиерът Нуман Куртумлуш заяви, че по време на метежа са били допуснати "структурни и индивидуални грешки" в разузнаването, и допълни, че е започнало преструктуриране на армията.

Около 60 хиляди души са уволнени, арестувани или разследвани в резултат на пуча. Закрити са над 600 училища, забранени са медии.

Западни дипломати изразиха тревога от масовите чистки и призоваха Анкара да спазва законността.

"Турция е наш партньор и ние работим заедно в общност на ценности. Важно е тези ценности да се спазват", посочи Берт Кундерс, външен министър на Холандия.

Въпреки критиките на Запада турският президент потвърди готовността си да върне смъртното наказание.

Почти 4 милиона турци се прехранват с туризма.

В туристическите зони на най-големия турски град рядко се срещат европейски туристи. Все пак забележителностите не са пусти. Има хора от арабските страни и други източни държави. Илинбек и съпругата му са от Казахстан. Пристигнали в Истанбул в деня след опита за преврат.

„Всичко е нормално, нищо не ни се е случило. Ние сме тук от 17-и, след случката. За преврата не знам кой е крив и кой е прав”, отбелязва туристът.

След призивите на българското външно министерство да не се посещава площад „Таксим”, се срещат и наши сънародници.

Сейхан Катулов е от Девин, а поводът да е там е очната клиника, в която му предстои операция.

Сейхан усеща страха в Истанбул чрез местните хора, които не смеят да говорят. Това го накарало да оцени спокойствието в България.

„Всеки е затаил дъх и не иска да каже гледната точка и на едната, и на другата страна. Би трябвало да оценим това спокойствие и тази свобода, която имаме”, подчертава той.

Сейхан разказва, че днес му е отнело около 3 часа чакане, за да премине българо-турската граница.

Междувременно турският посланик у нас Сюлейман Гьокче успокои, че заради извънредното положение няма да има ограничения в пътуванията за българите или бизнес отношенията с Турция. Гарантира още, че страната му е безопасна за всички туристи и хора, които са там.

„Това е административна мярка, която позволява на институциите да търсят и намират улики и връзки между извършителите и техните поддръжници. Няма общо с икономическия, туристическия, културния живот. Парламентът работи, медиите също. Това не е военно положение, всичко ще функционира нормално с изключение на полицията и съдилищата”, обясни той.

Според дипломата човешките права са гарантирани и изрази разочарование, че се коментират последствията от метежа, но не и самият той.

„Каруцата се поставя пред коня - вместо да се говори какво се случи по време на този опит за преврат, се говори за арестите и уволненията”, каза Гьокче.

Посланик Гьокче заяви още, че въпросът за бъдещото членство на Турция в Европейския съюз е риторичен и страната все още държи на европейската си ориентация.

Реакции на новината от Турция имаше и у нас.

Президентът Росен Плевнелиев изрази притеснение от масовите арести и уволненията в южната ни съседка.

Според Плевнелиев турските власти "трябва да предприемат незабавни действия, за да възстановят законността, върховенството на правото и не трябва да позволят страната да бъде въвлечена в безкрайна спирала на репресии".

Премиерът Бойко Борисов пък обсъди ситуацията с висши военни.

Военният министър Николай Ненчев обобщи, че са обезпокоени от ситуацията в Турция и има готовност да се изпратят допълнителни военни части по границата.

Депутатите също коментираха ситуацията в Турция.

Някои от тях изразиха притеснения от ситуацията, други се опитаха да успокоят страстите, като увериха, че правителството взима всички необходими мерки.

Според повечето в парламента в близко бъдеще няма рискове за страната ни, но трябва да се мисли за мерки в по-дългосрочен план, като евентуална бежанска вълна например.

На този фон от Патриотичния фронт внасят промени в Закона за вероизповеданията, с които предлагат всички проповеди да стават на български език или с превод.