Той е учителят на алпиниста Боян Петров и сам оглави акцията по издирването му в Непал. Но това съвсем не е най-опасното преживяване в живота му. Историята на биолога Петко Петков започва в България, преминава през цялото земно кълбо и се връща на южното ни Черноморие.
Животът му прилича на сценарий за филм. Той е биолог по професия и авантюрист по душа.
„Известно време работих в зоологическия институт на БАН. Дойде 90-та година и аз понеже съм мечтал да пътувам по света, реших че сега е моментът. Оставих семейството си, имах дете на 7 години и тръгнах за Канада… Всъщност заминах не толкова като емигрант и да имам по-богат живот, а просто да видя света. И човек трябва много да внимава какво си мечтае, защото Господ гледа и казва „Добре, ето сега ще го видиш”, разказва Петков.
Биологията го отвежда буквално във всяка част на света.
„В Канада, в Щатите, по Амазонка, в Гуам, Марианските острови, Палау, в най-различни острови. И работих по най-различни теми. Казвах, че всъщност между 30 години и 50 години, ако ми се съберат нощите, в които съм спал, съм спал повече в палатка, отколкото в чаршафи и е легло”, казва ученият.
За да докаже, че е добър в работата си, започва да работи почти без заплащане.
„Първата ми биологическа работа беше в Националния парк Банф и моята задача беше мечките гризли, които отиваха до кофите да се хранят, и хората се страхуваха от тях, да ги приспиваме и да ги закарваме далеч от градовете. Беше много интересна работа, за която ми даваха по 20 долара на седмица и ми даваха безплатно храна и спане. И аз бях безкрайно щастлив, защото вече работих моята си работа, а не мияч на чинии, готвач, чистач, ски учител – каквото работих преди това”, спомня си Петко Петков.
Той е последният човек, видял истински дивата природа на Канада. След неговите изследвания започва масово изсичане на горите.
Макар да е обиколил целия свят сърцето на Петко Петков е в България. А южното ни Черноморие заема особено място в него. Биологът разказва, че дюните на Корал са изпълнени с редки видове растения – едно от тях е блатното кокиче.
„Корал е за мен, а и за много българи едно много специално място. Аз съм отрасъл на Корал, след което прекарах цялата си младост на Корал, на Корал направих моето дете. Моето дете израсна на Корал. И милеем страшно за това място. Защото е уникално. Тези дюни, които са около нас още тогава бяха защитени. И въпреки, че имаше къмпинг, не разрешаваха да си слагат палатките хората, за да не ги мачкат и да останат по този начин. Толкова ми се ще да не победи алчността тук", споделя биологът.
Има и идея как да събуди любовта на повече хора към дивата природа: „Това е чрез децата. Децата са надеждата. Просто трябва в училищата да има пак такива кръжоци, учителите да ги извеждат сред природата, майките да не се страхуват, че ще им се случи нещо”.
За мен досегът с дивата природа е Господ, църква, истина, любов, казва Петков.
