Когато вярваш в това, което дори ти не осъзнаваш, и когато си смел, за да прескочиш авторитетите в името на големите идеи, тогава получаваш аплодисменти от света.

Професор Дан Шехтман е носител на Нобелова награда за химия, но това не е учудващо. Пътят му до наградата обаче е удивителен.

Той е преподавал в Израел и спечелил специализация в Съединените щати. Там през 1982 г. попада на нещо, което първоначално и самият той не разбира – нова кристална химична структура, която нарушава законите на природата.

„Погледнах под микроскопа и видях нещо невиждано. Казах „Уау, няма такова животно”. И така в деня на моето откритие, 5 април 1982 г., цял следобед се опитвах да разбера за какво става дума.  Опитвах се да намеря близнак на структурата. До вечерта се опитвах да намеря близнак на решетката, не го открих. Нямаше такъв, нямаше и дефекти. Ама какво е това? Знаех какво не е, но не знаех какво е”, разказва Шехтман.

И тук започнал сблъсъкът между младия учен и традиционната наука.

 

„Ръководителят на групата ми дойде до офиса и каза „Моля те прочети тази книга за кристалографията и ще разбереш, че това, за което говориш, не може да бъде истина”. А аз му казах „Аз нямам нужда от тази книга – познавам я, преподавал съм я в Израел. И да, това за което говоря, го няма в учебниците”. Той си взе книгата обратно, върна се след няколко дни и каза „Д-р Шехтман, вие сте позор за моята група, не искам името ми да се свързва с вашето,  моля напуснете групата. И така напуснах групата”, спомня си той.

Дан Шехтман говори за кристалите като за най-магическото нещо, което съществува в нашия свят. Приказката му е за тайната на квазикристалите. Във всички твърди тела атомите са „опаковани” в кристали в симетрични модели, които се повтарят отново и отново. Но проф. Шехтман разбива тази теория, като доказва, че атомите в кристалите, които открива, не могат да бъдат повторени.

Факт, който вбесява научната общност.

„И това беше пътят от подкрепата до пълното отхвърляне. Проблемът беше, че и аз самият не знаех какво съм открил. А откритието е голямо”.

Днес квазикристалите на Шехтман специалистите наричат – златно сечение, известно още като божествена пропорция. Квазиматерията може да бъде използвана за 3D печат, за химическа обработка и дори за готвене. Пътят до признанието, обаче бил трънлив. Когато Шехтман решил да публикува за първи път откритието си в специализирано списание, получил обиден отказ.

„Получих писмо, в което връщаха статията ми обратно, с писмо от главния редактор, който ми бе написал нещо като „Д-р Шехтман, благодаря ви много за вниманието, но решихме да не публикуваме статията Ви, защото според нас няма да представлява интерес за общността на физиците”, разказва ученият.

Дан не спрял, докато статията му най-накрая не била публикувана.

„И започнах да получавам обаждания от целия свят. „Дани, открил си нещо фантастично”. Колегите ми повтаряли опитите ми и получавали същите резултати и много бързо, голяма група от авангардни млади учени започнали да следват моето откритие и да го превръщат бързо разрастващ се клон на науката. Аз открих този материал в три разновидности, а моите последователи в стотици други. Беше невероятно”, спомня си Шехтман.

„Лидерът на опозицията, ако мога така да се изразя, беше проф.    Либинг – най-големият химик на XX в., написал основополагащи книги. Той беше най-яростният ми противник. Критиките му започнаха след първите ми публикации, десет години спорихме непрестанно. Той беше невероятен учен, но не беше особено скромен. Той твърдо вярваше, че разбира нещата по-добре от всеки друг. Но това не беше така. Може и да беше най-великия химик, но аз бях експертът, що се отнася до електронен микроскоп. А той не беше. И там той загуби. Много статии се появяваха, които се опитваха да оборят моята теория за квазикристалите. Професор Либинг беше генераторът на всичко това. Той се бореше срещу теорията за квазикристалите. Твърдеше, че няма смисъл от това. В началото се чувствах неловко. Казвах си, ама това е най-големият химик в света. Той се бори лично с мен. Качва се на сцени пред огромна публика и казва тези квазикристали са дело на квазиучени. И стотици, хиляди хора аплодират тези думи. Но грешеше. По време на единствената ни среща очи в очи  му казах – „ако някога се съгласиш с мен, не го пази в тайна. Кажи го на света”.  И той никога не се съгласи с мен. Почина през 1994 г.”, разказва Шехтман.

Дан Шехтман не се отказал. Млади учени, започнали да го следват, а откритието му получавало все повече и повече поддръжници. Докато не се стигнало до едно телефонно обаждане през 2011 г.

„Стоях с в офиса и телефонът позвъня, без да погледна кой звъни, казах Дани е на телефона. „Халю казаха. Това е Нобеловият комитет, моля не затваряйте, има важно съобщение за вас”. И така ми съобщиха, че печеля Нобеловата награда за химия и първата ми реакция беше да попитам ама кой от колегите ми също печели, а те ми отговориха не вие сте откривателят, само вие печелите наградата в раздел химия. Беше невероятно”.    

Дан Шехтман има четири деца и 12 внука. Всички те били заедно с него в Осло, а церемонията по връчването на Нобеловите награди надхвърлила и най-смелите представи на професора по химия.

Повече вижте във видеото: