Съли Ърна разговаря с Елена Розберг за живота в родния си град, известността, и още... В емоционално интервю преди двата си концерта в Зала 1 на НДК вокалът на „Годсмак” сподели за трудното си детство и разкри, че не се чувства като рок звезда.
Е: Новият ти солов албум е озаглавен „Живот в родния град“. Разкажи ни какъв беше.
С: Израснал съм в Лорънс, щата Масачузетс. Това беше град, в който имаше много насилие, вилнееха банди, бедни и отчаяни хора живееха там. Лесно попаднах в лоша среда. Татко ни напусна, когато бях съвсем малък. Бях на четири, когато се разведоха с мама. Хората, с които общувах по онова време, бяха дилъри на наркотици и други, които се занимаваха с незаконни неща. Това ме въвличаше непрекъснато в големи проблеми. Беше много страшно място за едно малко момче. По улиците на града задължително ходехме с някакъв вид оръжие за самозащита. В ония години имаше расово напрежение между малцинствата – мексиканци, пуерториканци, доминиканци. Ставаха убийства и нападения. Бях дребничък, трябваше да се опазя. Чувствах се като в капан. Майка ми работеше на няколко места. Като допълнителна помощ получавахме купони за храна. Тя самичка отглеждаше мен и сестра ми. Още съвсем малък съм се нагледал на неща, които хората не виждат през целия си живот. Животът ме научи да се боря за това, в което вярвам. Да бъда дисциплиниран.
– Колко важна е музиката за теб?
– Музиката е смисълът на живота ми. Тя ми спаси живота. Докато хората, с които се движех, вършеха лоши неща, аз стоях вкъщи, за да свиря. Мама често казва: Благодаря на Господ, че ти е дал музикалния талант, защото иначе вероятно щеше да свършиш зад решетките или в гробището.
– Кога осъзна, че си наистина много известен?
– Не съм сигурен, че го схващам така. Все още не се смятам за известен човек. Известни са хората като Стивън Тайлър, Миг Джагър, Ал Пачино, Марк Уолбърг. Аз съм музикант и се опитвам да стоя здраво на земята. Не обичам да се асоциирам със света на рок звездите. Аз не съм такъв човек. Дори самата дума – рок звезда- не ми харесва. Звучи ми мръсно.
– Но все пак изглеждаш като рок звезда с много татуировки по тялото. Интересува ме една от тях по специално. Слънцето, което е изобразено на емблемата на твоята група „Годсмак”.
– Когато основах бандата и започнахме да мислим за име, искаше ни се да имаме и специално лого. Когато видиш крилете на Aerosmith моментално се сещаш за групата, нали, същото е със символите на Van Halen. На корема си бях татуирал слънце, чиито лъчи се извиват като огнени езици. Използвахме идеята за логото на „Годсмак”.
– Усещам те като много духовен човек. Така ли е? Кажи ми в какво вярваш?
– Да, аз съм духовен човек. Но не съм религиозен. Вече не. Като малък бях отгледан като католик. С годините, обаче, откривах все повече неща, които не ми харесваха в религията. Това е тема, която не дискутирам често. Ако християнството те прави по-добър човек, там е твоето място. Ако си мюсюлманин или хиндуист, или будист, или човек от друга религия, ако тя те води към доброто, значи си от правилната страна. Така мисля. Всички религии са подобни и проповядват еднакви неща – не убивай, не кради, не лъжи и не мами. Бъди добър човек и така ще се чувстваш добре.
С години се отдалечавах от традиционната религия и все повече усещах, че съдбата е тази, която ме води. Дълги години бях последовател на вярата на съвременните магьосници, интересувах се от келтската религия за вещерството. Практикувах уика, която признава силата на магиите. Когато за пръв път попаднах на такива книги, всичко ми изглеждаше доста страховито. Дори от самото споменаване на думата вещица те побиват тръпки. Но това се оказаха истории за много разумни, обикновени хора, които са свързани със земята, вярват в слънцето, в растенията и билките, които са лековити. Те са били земеделци, фермери, лечители. Най-голямата заблуда около вещерството и магьосничеството е, че хората ги мислят за сатанисти. В тяхната религия няма демони и дяволи. Проповядват принципа, че каквото правиш, такова ти се връща три пъти по-силно. В това вярвам. Трябва да бъдеш добър човек, да постъпваш правилно, да водиш смислен и праведен живот и по-късно ще бъдеш възнаграден.
– Молиш ли се понякога?
– Да, моля се. Моля се всяка вечер. Всеки ден. Не вярвам в Господ, представен в човешки образ с бяла брада, който изпраща мълнии на хората. Но вярвам в Бог като енергия. Това е енергията на Вселената. Мисля, че има нещо по-голямо от нас някъде там, но не знам какво точно. Може дори да са извънземни, кой знае. Мисля си, че със сигурност има някаква причина за това да можем да се свързваме телепатично помежду си. Това е част от мистерията на живота, от тайните на Вселената. Вярвам, че сме надарени с таланти, инстинкти, чувства, мисли и спомени с някаква цел. Убеден съм, че в нас е заложен инстинкта да различаваме доброто от лошото.
– Вярваш в любовта. А лесно ли се влюбваш?
– Даже твърде лесно понякога. Но с годините ставам по-предпазлив да не разкривам сърцето си твърде бързо. Едновременно с това оставам открит за възможността да срещна правилния човек. Мисля, че ревността е много грозна. Имунизиран съм от ревността. Не можеш да накараш някой да те обича насила.
– Колко различна е твоята дъщеря тийнейджър от теб на същата възраст?
–Има огромна разлика. Аз като тийнейджър и тя сега – напълно сме различни! Моят свят беше много мрачен и плашещ, и тъжен, и отчаян. Криеше много напрежение, много неизвестни. Но не ме разбирай погрешно – и аз съм имал много прекрасни моменти като малък с най-добрите ми приятели, с които все още сме съседи. Не съжалявам за това, че съм роден на такова място. Просто беше много трудно. Докато дъщеря ми расте в различна среда. Опитвам се да й осигуря по-добри възможности и по-добър живот. Хубава къща, добро образование. Това са нещата, върху които искам тя да се фокусира – училището и спорта. Искам да стане отговорен възрастен. Да не очаква нещата наготово. Да бъде силна, дисциплинирана, устремена. И когато стане майка, да научи на добро и своите деца.
– Много добър си на покер, нали?
– Да, имал съм силни моменти.
– А защо ти е интересна тази игра?
– Обичам я, защото повече ми прилича на спорт, отколкото на хазартна игра. Не е като блек джек, зарове, крапс – това си е хазарт. В покера ми харесва психическото надиграване чрез начина, по който залагаш, дори и да нямаш силна ръка. Това е стратегия и театър, а не просто игра на карти.
– Коя е най-голямата ти победа?
– Мисля, че беше през 2007-ма, когато заех второ място в покер състезанието в хотел „Беладжио”, Лас Вегас. Тогава паднах от един от любимите ми покер състезатели, по преди това бях елиминирал стотици участници. Спечелих награда от около 300 хил. долара.
– Браво на теб! Знаем за италианския ти произход. А италианците са много добри в музиката, в поезията и в кухнята.
– И в леглото!
– И в леглото. Ти си изключителен музикант и композитор, но добре ли готвиш?
– Искам ми се да мисля че е така. Израснал съм в италианско семейство. Семейството на майка ми е от Неапол, родът на баща ми е от Сицилия. Бях от онези деца, които са вечно гладни. Постоянно питах кога ще е готова вечерята. Висях край печката и ги гледах как готвят. Така научих доста неща. Пред последните пет-шест години започнах да се интересувам още по-сериозно от кулинария. Харесва ми повече от всичко. Не излизам по ресторанти и барове. Стоя си вкъщи, каня приятели, готвя им, пием вино и гледаме някой мач.
– Коя е любимата ти храна?
– Със сигурност италианската. Ям паста всеки ден. Обичам паста. Мога да изкарам на паста до края на живота си.
–На финал – нека да поиграем на една игра. Задавам ти въпроси, а ти ми отговаряй с да или не. Тръмп или Хилари?
– Задаваш ми трудни въпроси – това не е честно. Не мога да давам обяснения, нали? Тогава ще кажа – Тръмп.
– Бърбър или скоч?
– Бърбън.
– Отборни или индивидуални спортове?
– Отборни. Няма по-сладко чувство от това да празнуваш победата със своите съотборници. Приятелството и екипният дух са мен са много важни.
– Барабани или китара?
– Барабани.
– Концерт на стадион или малко клубно шоу?
– За мен са големите арени. Обичам мащабните продукции. Обожавам да правя спектакъл!
