Семейство Стоянови от Ямбол са заедно вече 45 години и са влюбени все едно са женени от 5. Те живеят отдадени един на друг, а всяка година той й носи първото цъфнало кокиче, а тя го нарича моята любов.
Те си липсват всяка минута, в която не са заедно, чакат се с нетърпение да се видят. „Единият тръгне ли да пада, другият го дърпа, видиш ли, че единият се отказва, другият се държи повече", споделя Донка Стоянова. Марко допълва, че има ли мрак по лицето на единия, търси се вариант да излезем от тази ситуация.
Най-тежки са първите десет години от брака им, когато се борят да имат дете. И днес си спомнят за тези моменти със сълзи в очите. Донка разказва как е ходила тайно по билкари и баячки. Дори е предложила на мъжа си да се разделят. „Аз й казах, че няма да стане, ако трябва ще си осиновим дете, но аз с нея няма да се разделя", категоричен е Марко.
Съдбата ги среща с доктор Методи Генов, на когото са благодарни до днес. Той оперира Донка и през 1986 година се ражда синът им, а след още 10 години -дъщеря им. Днес те са поели своя път, а любовта на родителите им е все така силна.
Донка не вярва, че децата сплотяват двама души. Ако я няма любовта, те не могат да задържат никой.
"Дойдат по празници, после си вземат багажа и всеки си заминава, но ние оставаме, ние трябва да се крепим", категоричен е Марко. "Все ме прегръща, все ме целува, все гледа да е до мен. Имали сме по цели маси гости, той обаче ще ги остави и ще дойде до мен", допълва Донка.
За него тя остава момичето от първата им среща през далечната 1972 година. В коридорите на техникума в Сливен първо забелязал красивата й коса. Била в първи, а той-в трети курс.
Тази тръпка е жива и днес - категорични са двамата. Никога не лягат скарани, а най-дългата им раздяла е два дни. Той е кмет на село Роза, а тя - детска учителка. Въпреки че са ангажирани в работата си, с нетърпение чакат края на деня.
Мечтаят да имат повече време заедно и да дочакат още внуци. Искат да им оставят едно послание - че животът е простичък, а голямата му тайна е любовта.
