Астрономи за първи път видяха как изглежда ядрото на газов гигант – какъвто е планетата Юпитер в Слънчевата система. Учените смятат, че това ще даде ценни данни в по-нататъшното опознаване на този тип обекти. Би Би Си пише, че Сатурн и Юпитер имат солидно ядро, обвито в дебел слой водород и хелий.

Досега обаче никой не знаеше какво точно представляват тези ядра. Екип астрономи смятат, че са открили камениста вътрешност на газов гигант, чиято плътна атмосфера липсва. Учените обаче не са наясно дали ядрото е изгубило атмосферата си при сблъсък или никога не е развивало такава.

Главният учен – Дейвид Армстронг от „Университета Уоруик“ и колегите му използвали програма, с която засичали „видими“ планетарни ядра благодарение на данните от космическия телескоп „Тес“.

Снимка: NASA

Въпросният газов гигант бил избран заради голямата си маса. Това провокирало астрономите да разберат защо планетата е толкова тежка.

Първоначално експертите предположили, че обектът е двойна звезда (binary star). Оказало се, че планета с около 3 пъти по-голям радиус от този на Земята и около 39 пъти по-тежка.

TOI 849 b е била открита да обикаля звезда, подобна на Слънцето на 730 светлинни години от Земята. Температурата е около 1,527 градуса по Целзий и прави обиколка около основната звезда за 18 часа.

„Ако някога планетата е била подобна на Юпитер, има няколко начина, по които може да загуби газообразната си обвивка -  т.нар. tidal disruption event, при който звездата се приближи прекалено близо до основната звезда и е буквално „разкъсана“ от притегателната ѝ сила или сблъсък с друга планета в късния период на нейното формиране“, отбелязва Армстронг.

По думите му може да става въпрос за „неуспешен“ газов гигант, при който фактор е дискът с газ и прах около планетата.  

„Мисля, че една от най-големите улики е, че открихме планетата в „горещата Нептунова пустиня“, която е регион на параметрично пространство, в което обикновено не намираме планети“, уточни астрономът.

Според него това намеква, че планетата е преминала през необичайна еволюция, при която е по-вероятно да е загубила атмосферата си. Ще са нужни още наблюдения обаче тезата да се потвърди.

Откритията са публикувани в сп. „Нейчър“.