Пол Найденов е интерсексуален или от така наречения трети пол. За тях няма статистика и се знае малко. Тези хора се раждат с неопределени или смесени полови белези.

Найденов за първи път застава пред камера, за да разкаже личната си история. Надява се по този начин да помогне на други хора, които са в подобна ситуация.

Мъжът разказва, че когато се е родил, лекарите са се колебаели да определят полът му. Когато е бил на три-четири години, медиците са „решили” да е момиче. Последвали са редица операции, от които мъжът има смътен спомен. Въпреки че успял да намери документите от престоя си в Медицинска академия, така и не успял да им направи копие. Седмица по-късно му отговорили, че е имало наводнение, при което цялата документация е унищожена.

Така и до днес Найденов е жена по лична карта. Въпреки това разказва, че никога не се е чувствал част от слабия пол.

Последният път, когато е носил рокля е било на абитуренският му бал. Разказва, че се е чувствал все едно „са ме завряли в клоунски костюм и ме бяха накарали да се правя на нещо, което не съм”.


Прочетете цялото интервю на Вяра Деянова с Пол Найденов:

- Благодаря ти за смелостта да застанеш пред телевизионна камера...Не си говорил пред камера досега.

- Не.

- Ти си Пол, какво пише в личната ти карта, обаче?

- В личната ми карта пише имена.

-Какъв пол пише в личната ти карта?

- Женски. Нещо, което никога всъщност не съм бил .Това, което пише в личната ми карта е нещо, което не съм аз.

- Детството ти, обаче е било един път към това да влезеш в света на момичетата и този път е бил съпроводен със скалпели, болници...

- Да, аз съм интерескуален, което означава, че аз съм различен. Чисто биологично аз съм различен. „Интерсекуалност” е термин, който покрива много различни състояния...Моят случай е „синдром на андрогенната нечувствителност”. Бог ме е бил замислил като момче. Но поради факта, че тялото ми не е отговаряло правилно на тестостерона съм приличал повече на момиче, отколкото на момче.

- Със женски полови органи ли?

- Не. Не женски полови. Частични външни полови белези, лекарите са се колебаели какво точно да определят. И по-късно решили, че аз трябва да съм момиче.

- На колко години си бил, когато лекарите са взели това решение?

- Те са го решили, когато аз съм бил на три или четири годишна възраст, когато са разбрали, че има някакъв проблем с мен по време на рутинен преглед. Това беше много дълго преживяване, тъй като са ми направили операция, когато бях на 14 години.

- Казваш, че животът ти е бил дълго лежане по болници, което не помниш заради травмата...

- Всяка година, минимум по половин месец лежах в Медицинска академия, където говореха симпатични лелички и чичковци си говориха с мен. Спомням си смътно някои моменти, когато са ме питали „Ти какво искаш да бъдеш момче или момиче”. Аз винаги съм казвал, че искам да съм момче...Едно от нещата, които си спомням е как минаваше визитацията. Карат те да си вдигнеш нощничката, да си разтвориш краката и минават лекари, лелички, чичковци и студенти около теб, оглеждат те, някои те опипват между краката. След това ти казват „Готово, може да се завиеш” и продължават ...Това са нещата, които си спомням. Нямам спомени какви операции са ми правили...За съжаление не разполагам с абсолютно никакви документи.

- Защо ?

- Това беше забавната част...Успях да си открия документите. Епикризи, изследвания и така нататък. Поисках да им направя копие и не ми разрешиха. След една седмица, когато се върнах в медицинска академия се оказа, че е станало наводнение и тези документи са унищожени. Така поне ми казаха. Опитах се да потърся начин за достъп, но дори в някакъв момент се оказа, че аз никога не съм лежал в Медицинска Академия. Аз си спомням в кое крило съм бил, на кой етаж съм бил, знам в коя стая бях

- Смяташ ли, че на дете с твоите проблеми са извършвани непозволине операции?

- Непозволени...надали. Бих казал неморални.

- В какъв смисъл неморални?

- Ами ситуацията при която интерсекс човек се опитва да си вземе документите и се окаже, че са изчезнали е нещо, което се случва по целия свят. Може би лекарите не са чак толкова окей с нещата, които правят с такива деца и такива хора .

- Какво правят? Какво казват другите хора, с които контактуваш?

- Има хора, които не са в състояние да се сдържат и да реагират спокойно, когато в стаята има лекар.

- Хора с твоята диагноза

- Интерсексуални хора...Интерсекс хората не вярват на лекарите

- Травма?

- Може би.

- Аз теб също те усещам сега, че си в едно гранично емоционално състояние, когато отключваш тези спомени...

- Да, определено не ми е лесно. Момемнтът, когато са премахнали вътрешните ми мъжки органи. Никой не си задава въпроса за алтернатива, когато имаш едно дете, отглеждано с такова сътояние...

- Кога ти е било най-трудно?

- В момента

- Защо?

- Ами защото не съм свикнал да говоря за себе си...

- Ама имаш тази нужда, защото участваш в конференции и смяташ, че хората, които се раждат с твоя случай е един забулен елемент, който има нужда от помощ.

- Да, защото количеството на децата, които се раждат с тези състояния, много малко от тях са заболяване...

- Смяташ, че когато се роди такъв човек, ако не е животозастрашаващо медицинта и лекарите не трябва да взимат крайни решение и само да реши кой път от двата пола да приеме

- В много случаи...може би лекарите са жертва на системата, колкото и самите деца. Тъй като медиците биват притискани от обществото да „дават” момчета и момичета.

- Кога изхвърли роклите?

- За последно се опитвах да се правя на момиче може би на 19-годишна възраст. Последният ужасен кошмар е споменът, който имах от абитуриенския ми бал, в който се чувствах точно като...все едно ме бяха завряли в клоунски костюм и ме бяха накаар да се правя на нещо, което не съм.

- Ти беше ли с дълга рокля, с прическа, със всичко?

- Да, в интерес на истината аз много дълго времех ходех с дълга коса, но дори и тогава хората ми говореха в мъжки род.

- Влюбваше ли се в жени тогава?

- Може би заради диагнозата ми първите ми топли чувства към някой се проявиха след 20-годишната ми възраст и бяха към моя приятелка.

- Как срещна жената, с която живееш в момента?

- Ами срещнахме се, по-скоро тям е е срещнала, тя ме е харесала в един момент се запознахме с нея, тя беше много красиво същество.Буквално ме отвя.

- Преди колко време беше това?

- Това беше преди 13 години.

- Имаше ли момент на някаква трудност заради твоята интерсексуалност?

- Не тя нямаше поблеми с това.

- Вие имате деца

- Да

- Как стана това?

- Ами, децата не са биологично мои.

- От вас двамата ли бяха планувани, обаче?

- Да . Те бяха планувани, желани и са нещо, което ме кара да се усмихвам.

- Как се случиха? Жената до теб забременя от друг мъж? Така ли стана?

- Да, той беше наясно, че е участник в това да имаме деца.

- А с децата как се случват нещата?

- Ами децата са едни невероятни маймунки - на 7 и на 11. За тях всичко е нормално.

- Какви въпроси са ти задавали?

- Те знаят, че татко им на времето са го мислили за момиче.

- Травмира ли ги?

- Не, те просто го приемат за даденост. Веднъж дъщеря ми ме попита „тати, ти какво си?”. И аз ѝ обясних, че ако момиченцата са котенца, а момченцата са кученца, аз съм заек.

- Щастлив човек ли си сега? Комфортно ли ти е в кожата ти?

- Нямам друга кожа...Държа да не се приближавам към скалпели и остри режещи неща. Много си ценя кожата.

- За какво си мечтаеш?

- Да видя децата ми пораснали, да имам внуци и в един момент да срещна поне един интерсекс човек, който да жаже, че съм му помогнал. Интерсекс хората, които към момента познавам са започнали да се идентифицират като интерсекс, но това им е отнело много време. Ако може да дам кураж на родителите на деца с така нареченото Ди Ес Ди (DSD) да се замислят дали това, което лекарите им предлагат е най-добро за децата им ще съм щастлив. Защото може би не е най-доброто.