Изложба на британския хореограф Уейн Макгрегър представя човека във взаимодействие със свръх интелигентната технология.

Работата на Уейн Макгрегър и е доказателство, че изкуственият интелект не означава непременно роботи, които ходят и говорят като нас.

Нова инсталация в Лондон, наречена '+/- Human' („+/- Човек”) на пръв поглед изглежда като купчина топки, висящи от тавана, но всъщност поставя въпроси за ролята на човека във високотехнологичния свят.

Автоматизираната технология е неизменна част от ежедневието ни – от доставки на стоки до контролиране на военни действия. Връзката между тялото и машината става все по-силна и точно това хореографът изследва в работата си.

 „Обичам тази връзка между различните видове интелект, между това какво е автономност и колко широк е смисълът на тази автономност днес”, разяснява Макгрегър.

 Основата на проекта е танцова хореография, която публиката може да наблюдава чрез дронове. Летящите сфери имат вградена система за проследяване на движението, която следва стъпките на танцьорите.

 „Ако човекът се помести, системата реагира и се премества също – обяснява хореографът. – А когато й омръзне от тази любовна игра или тормоз в преследването си на определен индивид или танцьор, се отмества и си намира друг. Казано просто, това е принципът на привличането и отблъскването”, казва още авторът на инсталацията.

 '+/- Human' следва технологията на полярните магнити, които се привличат или отблъскват. Творбата разказва за взаимовръзката между човека и технологията, която е неизменна, но понякога причинява и вреди.

Във високотехнологичната инсталация сферите наподобяват роботизирана армия, способна да контролира хората, представени в ролята на танцьорите. А зрителите, които наблюдават през очите на летящите камери, влизат в кожата на изкуствения интелект.

Всяка сфера си има своя вграден електронен мозък. А машините летят в елегантен синхрон следвайки сигналите, записани с инфрачервени камери. Една страховита и все по-реална представа за бъдещето, и то не от научно-популярен филм.

Инсталацията разкрива, че истинската тайна в наподобяването на живота чрез технология е в копирането на движението. Танцът като най-старата форма на изкуство, се оказва ключова в репродукцията на самия живот.