Злата кралица не е мащеха на Снежанка, а нейна биологична майка, която все пак иска да я убие и изяде вътрешностите ѝ. Рапунцел изненадващо е бременна от чаровния принц. Лошите сестри на Пепеляшка режат пръстите си, за да влязат в стъклената пантофка. Това не е поредният филм на ужасите по приказките на Братя Грим, а части от произведенията в първото тяхно издание.

Много хора са чували, че народните истории, събирани от двамата братя, са доста по-кървави и жестоки от това, което са ни разказвали като деца. Сега обаче читателите ще могат да се докоснат до първата им, нецензурирана и непроменена версия, благодарение на професор Джак Зайпс. Той събира и превежда първата версия на Грим, която никога досега не е излизала на английски, пише вестник „Гардиън”.

В нея се срещаме с познати уж герои, но много, много промени. Братя Грим са запазили 100 от приказките от първото издание на сборника си, но са направили сериозни редакции в тях. Сега версията на Зайпс съдържа оригиналните 156 истории, които представят първоначалните образи в познатите разкази за Пепеляшка, Снежанка, Хензел и Гретел, а и включват нови такива – не по-малко жестоки или изненадващи.

Снимка: btvnovinite.bg

В първото издание биологичната майка на Снежанка е тази, която иска от ловеца дробовете ѝ, за да ги сготви със сол и изяде, а не злата мащеха. Рапунцел пък изненадващо открива, че след като е пуснала принца в кулата и са имали „забавни моменти”, е забременяла. „Кажи ми, майко Готел, защо дрехите ми са станали твърде тесни. Вече не ми стават”, обръща се тя към покровителката си.

Професор Зайпс, който е експерт по германистика в Университета в Минесота, обяснява, че първата версия не е публикувана за широката публика. Следващите версии също са предназначени за възрастни и набирайки популярност Братя Грим правят по-кратка версия за средната класа. Следващите масови издания вече са цензурирани и силно редактирани.

Според академика първите версии са близки до културата на устно предаване на приказките, като са по-безцеремонни и динамични. Той обаче смята, че историите остават подходящи за четене преди сън и от възрастни, и от деца.