От няколко седмици има едно безспорно събитие в литературните кръгове и поетичните среди и това е „Зелда” – новата стихосбирка на Елин Рахнев. Близо 10 години след култовата „Канела”, Елин създава „Зелда” в продължение на 4 години. Поетът, който рядко се съгласява да говори с журналисти, се срещна с Петя Дикова.

Първите два тиража на „Зелда” бяха разпродадени преди стихосбирката да стигне до книжарниците. Затова водещата попита поета, нарекъл „обеците ти” – „wifi на сълзата ми”, от какво е фалирал. „От сенките на лошите хора, от вярата (принципно) в хората, от несъответствията с пейзажа, тъгата по любими приятели, които си отидоха” – замислено отговаря Елин.

В стихотворението „Блус”, публикувано в „Зелда”, Рахнев пише:                   

„Напълно фалирах от романтичност. И все повече съм далеч от всеки и от всичко.

Вероятно така е трябвало. Това е някаква вътрешна, естествена реакция на клетките

ми. …

Все повече боли. И е студено. Разпадам се и знам, че няма връщане. Това няма нищо

общо с поезията, с недоносените есенни листа, които съм възпявал. Това е тотална,

радикална, политематична невъзможност да си тук. Пълно несъответствие със всички

съответствия. Това е контракция на душата. Това е ято от недопети птици, затворени в

бутилка. Това е джимито морисън, издаден от пайнер.”

Попитан какво е „джимито морисън” да е издаден от компанията, която издава поп фолк музика, писателят отсече: „Това е краят на света, най-вероятно.”

Още откъси от хитовата стихосбирка, както и на кого е посветена „Зелда”, вижте във видеото:  

Казва, че „Зелда” е онази, която не му дава мира, „примата на лудите” и си обяснява истерията около новата му стихосбирка така: „Последните 10 дни това, което се случва със „Зелда”, енергията, хората (…) отново ми дават някакъв смисъл за още малко живеене. Едни хора са съпричастни с мен и едни хора вярват, че този свят все още може да бъде една идея по-красив.”

Провокирана от колоритните изрази, които Рахнев въведе чрез статиите си – „анцуг култура” и „фитнес интелигенция”, Дикова го попита къде вижда „чалгарщина”. „Навсякъде” – лаконичен бе поетът, „в походка, в каране на кола, в общуване помежду си, в замърсени погледи, в говоренето на „ти” с непознати. Чалгата отдавна не е музика, отдавна мина през ужасно много неща и се насели може би навсякъде в организмите ни. И според мен това няма оправяне.”

Ето какво ще има в новия брой на COOL…T: